Mr. bad boy(завършена)

16

Вече бяхме у тях. Той ме заведе в една от стаите. Мисля,че беше нещо като офис. В началото бях малко притеснена,но после се сетих за момчетата и се успокоих.
Той ме упря до стената и започна да се приближава до мен. Когато беше на сантиметър от мен,мислех че ще ме целуне,но той ми прошепна.
Джей Парк: Пак се срещаме.
Аз: Какво? Не те разбирам.
Джей Парк: Не ме мисли за толкова глупав,че да не разбера коя си и какво се опитваш да направиш. Сега първо ще ми дадеш устройството и после ще видим какво ще правим.
Аз не му го дадох,но той започна да го търси и го намери. Взе го и го изхвърли.
Джей Парк: Сега ще правиш каквото ти кажа.
Хвана ме за ръката и упря пистолет в главата ми.
Джей Парк: Излизаме от задния вход и ти няма да казваш и гък. Ако някой разбере къде сме ще убия първо приятелите ти после семейството ти!

Уплаших се и правих всичко което ми каже.

Г.т. Джънкук
Аз: Тоя какво си мисли че ще направи. Влизаме.
Тае: Да,мисля,че е време.

Влезнахме в къщата и започнахме да обикаляме,но тях ги нямаше. Намерихме някаква бележка:
Най-накрая успях да взема Ким.
Поздрави Джей Парк

Направо побеснях. Исках да го убия. Какво да правим сега?
Тае: Да се обадим на шефа.
Аз го направих.
Аз: Ало шефе отвлякоха Ким!
Шефа: Моляя??? Но как така нали вие бяхте там?
Аз: Ами всички се обърка (знаете какво стана няма да го пиша отново)
Шефа: В такъв случай върнете се вкъщи аз ще започна да я търся!

Тае: Е какво каза?
Аз: Каза да се приберем,и че ще започне издирването ѝ
Тае: Добре нека си приберем и да кажем на останалите. Дай ключовете аз да карам.

Бях прекалено ядосан,за да се разправям кой да кара. През целия път мислех как да я намеря. Не мога да я оставя в ръцете на този. Дори не иксам да си помислям какво иска да ѝ направи.
Прибрахме се и аз изтичах в стаята си,за да мисля как да я намеря.
Джимин: Какво има?
Тае: Отвлякоха Ким!
Всички: Какво???
Джин: Как?
Тае: Това сега не е важно трябва да я намерим по-бързо.

Г.т. Ким
Тази откачалка ме заведе в друга къща. Сега наистина ме беше много страх.... не знаех какво ще стане с мен. Задърпа ме към една стая.
Джей Парк(ДП): Сядай тук и не мърдай.
Аз: И защо да те слушам?
ДП: Иначе всички ще разберат,че си убийца!
Аз: К-какво....как знаеш?
ДП: Сядай там!
Чаках го да излезне от стаята и започнах да търся отворен прозорец. Всички бяха заключени. Реших да се опитам да счупя един. Хвърлих един стол и се счупи. Махнах останалите стъкла с ръка,но се порязах доста гадно. В това време дойде и ДП. Видя ме и се ядоса.
ДП: Ах ти малка кучко!!Нали ти казах да не мърдаш!? А и си се порязала на всичкото отгоре.
Хванаме за ръката точно където се бях порязала и след това ме завърза за стола за да не мърдам.
Аз: Поне ме пусни да си превържа ръката.
ДП: Гледай си работата.
Тръшна вратата и излезе. Опитах се да се развържа,но ръката ме болеше много и не успях. Стоях доста време така докато не чух  някой да говори. Беше ДП,но с него имаше и някой друг.
Аз: ПОМОЩ........ПОМОЩ... МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ!!!
Това не помогна никой явно не ме беше чул. Или поне аз така си мислех....
ДП: Нали ти казах да си мълчиш? Какво се опитваш да направиш?
Аз:Какво искаш от мен....какво съм ти направила?
ДП: Ти? Нищо....даже си ми приятна. Просто искам фирмата ти да ме остави на мира. Ти си заложник и ще преговарям с тях.
Аз: Поне ме развържи,моля те. Ръката наистина ме боли.
Дп: Да не мислиш,че ме интересува?! Ще те поболи малко и после ще спре. Айде сега стига си се лигавила.
Аз не казах нищо,с надеждата той да излезе от стаята,защото не можех да го трая.
Дп: Знам,че родителите ти са убили биологичните ти родители...разкажи ми как се чувстваш...
Аз: Моля? От къде знаеш толкова много за мен?
Дп: Ами следя те от доста време..... е казах твърде много спи ми се. Сладки сънища!
Аз: Чакай ама тук ли ще спя?
Дп: Ако искаш да спиш до мен....
Аз: Забрави! Може ли поне да ме развържеш?
Дп: Не!
Отново тръшна вратата. Аз започнах да плача не можех да здържам сълзите си повече. Този човек е истински дявол. Следил ме е толкова време,знае толкова много за мен.....иска ми се Кук да беше тук,да ме прегърне и да каже,че всичко е наред.

Г.т. Джънкук
Не съм излизал от стаята си. Бях взел една от тениските на Ким.... търсех начин да я намеря.....По едно време се сетих за това,че той има няколко къщи в региона. Трябва да са в някоя от тях.....
Дали не ѝ е студено сега... този сигурно не ѝ е дал да яде. Този само да ми падне и ще го убия. Какво иска от Ким? Писах имейл на шефа за вилите му и той започна да ги проверява. Аз легнах в леглото и прегръщах тениската ѝ. Исках сега да е до мен,да ме прегърне и да заспя.
Унесох се в мисли и съм заспал на сутринта се събудих и се обадих на шефа,а той каза да ида в офиса,за да говорим. Аз на мига изхвърчах от стаята,взех си ключовете и тръгнах.
Джимин: Братле какво правиш? Къде тръгна?
Не му отговорих и той тръгна след мен и се качи в колата. По пътя му разказах какво е станало.
~в офиса~
Аз: ШЕФЕ, какво стана?
Джимин: По-спокойно!
Аз: Как да се успокоя като кой знае какво прави онзи с Ким?!
Шефа: Проучихме вилите и има две в които в последните два дни са влизали хора. Но не знаем в коя е Ким!
Аз: Кажете ми кой са вилите ще ги проверя!
Шефа ми даде адресите,а Джимин каза,че ще дойде с мен.

Г.т. Ким.
Събудих се и този идиот се взираше в мен.
Дп: Ето ти закуска. Изяш я. После ще се чуем с приятелите ти!
Аз: Няма да ям нищо от теб. Бъди сигурен ще ни намерят скоро и ще съжеляваш.
Дп: О така ли(засмя се).

Аз: Развържи ме ходи ми се до тлаолетната!
Дп: Добре!
Развърза ме и тръгна към вратат а аз след него. Видях една ваза и реших да го ударя,за да избягам. На него обаче нищо не му стана,само се ядоса. Започна да ме удря. Аз му отвръщах,но той ме удряше много силно. Загубих съзнание.....
Дп: Ще ме удря тая кучка...!