Unforgettable summer(ЗАВЪРШЕНА)

🌊8🌊

ГТ. Юра

Събудих се в една малка бяла стая. Опитах се да стана, но усетих силна болка в главата. Дочух разговор и се опитах да подслушам за да разбера какво става. Изведнъж спомени от по рано изникнаха в главата ми. Сетих се за Юнги, гората, кракът ми, но как се озовах тук? Видях телефона си на шкафа до мен и веднага го взех. Първо погледнах часа беше 16:00 , а после видях, че имам над 50 пропуснати повиквания. Главно от Хейли и Донгхе. Трябвяше да им кажа, че съм тук и, че съм добре. Тръгнах да им пиша, но се сетих за Юнги. Къде беше той? В този момент една не много възрасна жена влезе в стаята. Предположих, че това беше медицинската сестра.

Тя-Ти си будна, чудесно! Боли ли те главата?
Аз-Ами малко, но защо съм тук?
Тя-Поради няколко причини. Преоморила си се за това припадна, кракът ти е много лошо навехнат и може да те боли цяла седмица, а главата е от това, че си спала на открито. Разбрах какво се е случило. Целия лагер бяхме много притеснени за вас.

Аз-А ще може ли да отида в бунгало си?
Тя-Да разбира се само да те прегледам.

Та тя ме прегледа и в този момент дойде Юнги. Зарадвах се когато видях, че е добре.

Юнги-Как си?
Аз-Ами не много добре, малко ме боли главата.
Юнги-Прегледахте ли я?
Сестра-Да, може да се върне в бунгалото си и ако има нещо веднага елате.
Аз-Благодаря ви!

Аз тръгнах да излизам, но Юнги ме спря.

Юнги-Никъде няма да ходиш докато аз не се уверя, че си добре. Идваш в моето бунгало.
Аз-Но момичетата...
Юнги-Няма "но" аз съм отговорник на този лагер. Ще дойдеш с мен и това е. Ако трябва те ще дойдат да те видят там.

Знаех,че няма да отстъпи за това колкото и да не исках се съгласих. Кракът ме болеше доста за това ходех супер бавно и леко куцах. Опитах се да скрия това от Юнги, но не стана точно така. Докато се усетя той ме беше вдигнал на ръце ОТНОВО и ме носеше към бунгалото си. Докато се усетя се намирах в едно доста по голямо от нашите. Леглото беше по голямо, стаята беше по хубава имаше си и кухня, а да не забравяме, че и банята беше наистина по голяма и хубава. Той ме постави на леглото, а аз не спирах да се оглеждам наоколо.

Юнги-Харесва ли ти?
Аз-Определено!
Юнги-Имаш ли нужда от нещо?
Аз-Не благодаря, но може ли да говоря с момичетата.
Юнги-Да след малко ще ги повикам. Сега целия лагер са с Мюн.
Аз-Горките.
Юнги-Хаха да.
Аз-Колко време трябва да стоя тук?
Юнги-Колкото е нужно. Искам да съм сигурен , че си добре.
Аз-Благодаря ти.
Юнги-Няма за какво да ми благодариш.
Аз-Напротив има.