Unforgettable summer(ЗАВЪРШЕНА)

🌺12🌺

Помислих си, че отново искат да ни изплашат заради което обиколиха няколко пъти мястото около палатката ни и зад дърветата. Тъкмо щях да си легна обратно, когато някой хвана ръката ми. По енергия ударих силно човека в корема.

Юнги-Ох... Това заболя.

Когато видях, че е Юнги ми стана неприятно и се наведох за да му помогна да стане.

Аз-Много, много съжалявам. Помислих те за....
Юнги-Да не би да чакаш някой?
Аз-Не, просто чух шум и излезнах да проверя.
Юнги-Спи ли ти се?
Аз-Не, не знам защо , но тази вечер не мога да заспя.
Юнги-Тогава ела с мен, ще ти покажа едно нещо.

И без това не ми се лягаше, така че се съгласих. Той хвана ръката ми и ме задърпа на някъде. Минахме по една тясна пътека и стигнахме до нещо като скала. Та качихме се на нея, а гледката беше повече от красива. Небето беше обсипано с толкова много звезди, виждаше се част от града който също светеше, а от другата страна беше и самата гора. Всичко изглеждаше толкова спокойно, тихо, невероятно. Можех да остана тук вечно и да се наслаждавам на гледката и присъствието на Юнги. Вече не съжалявах за това , че родителите ми ме записаха на лагер.

Изведнъж задуха лек, но студен вятър. Не исках да се връщам в палатката си заради това не казах, че ми е студено, но Юнги явно го забеляза. Доближи се много близи до мен прегръщайки ме. Не знайно защо, сърцето ми заби по бързо. Погледнах в очите му, а той бавно приближи лицето си към моето.

С това негово действие сърцето ми ускори още повече ударите си, а ръцете ми се разтрепериха. Лицето му беше толкова близо до моето, а аз не откъсвах  очите си от неговите.

Юнги се доближи още малко след което проговори.

Юнги-Стана много късно, нека се прибираме, а и виждам че ти е студено.

Усещах топлият му дъх разбиващ се в лицето ми, но думите му всякаш се губеха. Той се отдръпна от мен с което се отдели и от прегръдката, а аз отново усещах студ. Вскяхаш нещо ми липсваше.

Юнги-Обещавам ти, че някой път пак ще те доведа.

Той ми се усмихна, след което ми подаде ръка за да стана. Чувствах се толкова странно когато бях около него.

Юнги-Добре ли си? Изглеждаш ми....
Аз-Замислена.
Юнги-По скоро разтревожена. Случило ли се е нещо?
Аз-Не, добре съм.