Unforgettable summer(ЗАВЪРШЕНА)

🌄28🌄

Аз-ДЖИМИН???
??? -Опитай пак красавице...
Аз-Юнги...
Юнги-Джакпод.

Та докато се усетя Юнги налетя на пияният мъж нанасяйки му силни удари. Не след дълго човекът беше жестоко ранен,цялото му лице беше в кръв, а аз умолявах Юнги да спре да го удря, защото ако продължаваше така можеше да го убие, а не исках да виждам това. Той спря и ме погледна право в очите. Когато погледите ни се засякоха усетих спокойствие.Бързо разкарах всякакви такива неща от главата си защото бях една наистина жалка гледка в този момент. Юнги свали блузата си и ми я подаде, а аз я облякох. Беше ми се на събрало толкова много, за това без да мисля го прегърнах почвайки да плача по силно. Той отвърна на прегръдката ми, притискайки ме по близо към себе си.Макар и да не бяхме разделени от много дълго време това чувство, което изпитах когато го прегърнах наистина много ми липсваше.

Юнги-Не се тревожи, вече съм тук. Няма да оставя някой да те нарани.
Аз-... благодаря ти...
Юнги-Това е най малкото нещо което мога да направя за теб.

Докато се усетя той ме беше вдигнал на ръце и носеше предполагам към лагера. Не усетно съм заспала в ръцете му.

ГТ. Юнги

Взех я на ръце, защото виждах колко изтощена беше тя. Тръгнах към легара, но докато се усетя тя заспа в рацете ми.Загледах се в спокойното и красиво лице. Вярвах, че щях да оправя нещата между нас и то още тази вечер. Та тъй като се появиха дъждовни облаци забързах крачките си и след 30 минути бяхме в лагера. Когато ме видяха с нея на ръце всички си отдъхнаха. Казах им да се прибират по бунгалата, защото ще вали, а те и това направиха. Освен групичката и. Те настояваха да я видят, но тъй като спеше им обещах да им кажа веднага щом се събуди. Момичетата се поколебаха дали да я оставят при мен , но аз ги обедих да го направят. Та занесох я в моето бунгало и нежно я поставих на леглото ми. Премислях какво точно да кажа , че да и обясня случилото се, но все не можех да намеря подходящите думи. Надявах се тя наистина да иска да ме чуе и повярва, защото наистина държах на нея и не исках нещата между нас да свършат още преди да са започнали и то точно така. Та докато чаках да се събуди изкарах любимата си книга и започнах да чета.

ГТ. Юра

Овтирих очи и видях Юнги който се намираше до мен и четеше някаква книга. Не знаех дали да се развикам или най спокойно да го попитам какво става.

Юнги-О ти си будна?
Аз-Какво правя тук?
Юнги-След това което се случи в гората заспа в ръцете ми и аз те доведох тук.
Аз-Имам си бунгало не трябаше да ме водиш тук.
Юнги-Просто искам да говорим нищо повече искам да разбереш истината не да си мислих разни неща. Аз ще съм честен с теб а ти ако искаш после късай с мен.
Аз-Добре слушам те, но имаш пет минути. И да знаеш, че ако си измисляш разни неща за да ме залъжеш, че ме обичаш грешиш.
Юнги-Добре започвам...
Миналата вечер брат ми се обади за да ми каже е, че леля е починала. Бях толкова тъжен, че изпих цяла бутилка Бърбън. Както предполагаш се напих жестоко. Мюн влезе в стаята и по някаква странна причина аз я помислих за теб. Тя започна да се съблича и така нататък, а аз с мислех че това си ти и се оставих. Та правихме секс, а явно в този момент си дошла и ти. Искам да знаеш, ще никога за нищо на света не бих ти изневерил, защото те обичам твърде силно. Съжалявам много, надявам се да ми простиш.

След като чух това което ми каза се почувствах много глупаво. Наистина е трябвало първо да го изслушам преди да се държа така с него. Не се сдържах и слях усните ни, а той ме повдигна и сложи така, че да седна в него. Юнги задълбочи целувката,а аз бях толкова щастлива. За жалост обаче трябаше да се отделим поради недостига на въздух, макар и изобщо да не исках целувката да свършва.

Юнги-Това означава ли, че ми прощаваш за случилото се?
Аз-Да...
Юнги-Обичам те...
Аз-И аз теб...