Най сетне училището свърши. Ким Юра имаше перфектни планове за лятото. Общо взето щеше да го прекара с приятелите си тъй като беше последната им година заедно. Но какво ще стане след като разбере, че плановете и тотално са се променили и родителите...
Днес беше последният ден от лагера. Като за последно бях останала да спя в бунгалото на момичетата, е не че спахме много де бяхме си направили пижамено парти. Да съм честна изобщо не исках да си ходя от тук, а като се замисля, че не исках да идвам. Особено сега като знаех, че ме чакат работа и отговорности. Та изгоних всякакви мисли за това от главата си, защото не исках да провалям последният си ден тук. Та с нежелание станах от леглото и както винаги те двете вече бяха станали и оправяха багажите си.
Донгхе-Не мога да повярвам, че това беше.... Хейли-Като последна година в лагера определено ще ми липсва. Аз-Не мен също. Хейли-И да знаете, че още утре излизаме в Сеул. Абсурд да се забравим. Аз-Разбира се, че няма да се забравим ще се виждаме често в Сеул и ще си идваме на гости. Донгхе-Навити ли сте другия петък за пижамено парти у нас? Аз-Разбира се!
Та и трите опраивхме баражите си напълно. След което аз минах през банята за да се оправя. Преобялкох се
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
И вече бях напълно готова с всичко. Юнги влезе в бунгалото ни с усмивка. Искате ли помощ с багажа, след половин час тръгваме?
Донгхе-Мисля, че и на трите ще ни е нужна помощ.
Той дойде до мен и ме целуна, след което взе някои от куфарите. Бяхме заедно от месец и нещо, а все още когато ме целунеше сърцето ми ускоряваше ударите си.
Бях забравила да спомена, че Юнги ме покани да се нанеса у тях. Аз разбира се се съгласих, а нямаше вечно да живея с родителите ми. Разбрахме се още от утре да пренесем нещата ми в апартамента му. Наистина доста се вълнувах. Щеше да бъде нещо наистина невероятно.
Та всички се събрахме да закусим като за последно, след което се качихме в автобуса, е освен Юнги. Той беше с колата си. Юнги ме попита дали искам да пътувам с него, но аз отказах тъй като исках да прекарам двата часа път към Сеул с останалите.
Джин-И задължително ще излизаме заедно ясно ли ви е? Аз-Слумаше и изпълняваме. Хоби-Беше невероятно лято. Нам-Така си е. Джимин-Жалко, че беше последното ни тук. Това място ще ми липсва наистина много. Хейли-На мен също.
Може би така през целия път си говорехме за лагера, те си разказваха спомени на които аз наистина доста се смях. Щеше ми се да бях дошла на това място много по рано.
Та след два часа вече бяхме в Сеул. С нежелание излезнахме от автобуса и взехме багажа си. Прегърнахме се групово и още за утре вечерта си оредихме среща в един ресторант в центъра на Сеул. Изобщо не исках лятото да свършва, ако можех, щях да остана там вечно. Всичко което ми се случи там беше като сбъдната мечта, вълшебна приказка... сън. Та прегърнахме се отново като повечето имахме сълзи в очите, а други направо си плачехме. Обещахме си да не се забравяме и всеки тръгна на някъде чакайки утрешния ден с нетърпение.
Видях Юнги който се беше облегнал на колата си и най вероятно чакаше мен. Затичах се към него прегръщайки го. Той качи багажа ми в багажника и тръгнахме към апартамента му. Вече нямах търпение да видя новия апартамент в който щях да живея. Та не след дълго бяхме там. Като за очудване нямаше голямо движение днес и стигнахме доста бързо. Той изкара ключовете си, взехме багажа и влезнахме вътре. Признавам си това място беше уникално. Имаше голям обширен хол свързан с кухнята. Спалнята също беше голяма с огромен гардероб. А в банята имаше средно голяма вана. Апартамент мечта.
Та обадих се на родителите ми, че съм пристигнала, а те искаха да мина да ги видя, но бях твърде изморена за това, така че им казах, че ще го направя утре като с Юнги отиваме за багажа. Затворих им след което отдих в спалнята където беше и Юнги. Затичах се към него и буквално скочих върху него. Той ме целуна, а аз обвит ръцете си около него.
Юнги-Харесва ли ти тук? Аз-Определено. Юнги-Радвам се... Аз-А аз се радвам, че ще живеем заедно за напред. Юнги-Аз също.
Той отново ме целуна, но този път задълбочавайки целувката. Обичах го старашно много и бях благодарна, че го срещнах. Макар и в началото да не исках да ходя на този лагер осъзнах, че там открих по добри приятели и момчето в което се влюбих. Отделхих се от целувката прегръщайки го силно.
