Най сетне училището свърши. Ким Юра имаше перфектни планове за лятото. Общо взето щеше да го прекара с приятелите си тъй като беше последната им година заедно. Но какво ще стане след като разбере, че плановете и тотално са се променили и родителите...
Чух силен звук на нещо наподобяващо звънец. Отворих очи и видях, че слънцето тепърва беше изгряло. Часът беше към 6:00. Нито знаех какво става, нито какво се случва. Ако всяка сутрин щеше да се налага да ставам толквоа рано просто нямаше да издържа. Та видях Хейли и Донгхе които вече бяха стана ли от леглата си.
Аз-Не ми казвайте, че всяка сутрин трябва да ставам в 6... Хейли-Спокойно само първият ден е. Аз-Как изглеждате толквоа добре... не ви ли се спи поне малко? Донгхе-Свикнали сме. Хейли-По добре се оправяй. Мюн няма да те чака.
Аз влезнах в банята взех си бърз душ, защото водата не беше кой знае колко топла, извърших останалите си процедури след което се преоблякох
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
И си сложих съвсем малко грим.
Донгхе-Доста си бърза... Аз-Свикнала съм.
Все още ми се спеше страшно много заради което дори не виждах къде ходя. Излезнах от бунгалото за да взема кафе от машината.Толкова много ми се спеше, че можех да заспя на тревата. Тъкмо щях да пусна стотинките, но чух пискливият глас на Мюн.
Дори не успях да си взема кафе и тръгнах на там. Спеше ми се толквоа много. Неусетно без да искам се блъснах в някой. Така ми се спеше, че буквално паднах върху него. Погледнах го и видях секси момче със зелена коса.... о не...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Аз-Много съжалявам... беше без да искам...спеше ми се ужасно много съжалявам.
Гледах го в очите, а ръцете ми трепериха. Беше ме страх да помръдна. Не осъзнавах, че все още се намирах върху него.
