Unforgettable summer(ЗАВЪРШЕНА)

🌊7🌊

ГТ. Юра

Вече трети ден бяхме в гората. Кракът ми беше много по добре
Но още от време на време ме болеше. След десет минути с Юнги щяхме да тръгнем към лагера. Вече изгарях от желание. Исках да си взема душ повече от всичко. Тъй като храната беше свършила коремът ми не спираше да каркори. Та стоплихме се малко на огъня, събрахме си нещата и вече бяхме готови да тръгваме. Той взе вода от езерото и загаси огъня. Аз прибрах одеялото което вече не приличаше и не ставаше за нищо.

Юнги-Готова ли си да се прибираме обратно в лагера?
Аз-И питаш? Изгарям от желание за топла баня и удобно легло.

Та той се засмя и тръгнахме.

Опитах се да ходя така, че да не ми личи , че ме боли все още , но не ми се получаваше особено добре. Постоянно се спъвах или стъпвах на криво заради което дори ме болеше повече. Подпрях се на едно дърво и видях, че отново съм разранила кракът си. Опитах се да прикрия това от Юнги, но не беше никак лесно даже невъзможно. След поредното ми спъване и кръвта по краищата на панталона Юнги спря поглеждайки ме хем въпросително, хем притеснително.

Юнги-Юра какво има? Кракът ли те боли? Искаш ли да спрем.
Аз-Не, не добре съм.

Започнах да вървя, но отново ме заболя. Щях да падна, но Юнги реагира бързо и ме хвана преди да се озова на земята.

Юнги-Юра.... Защо не ми каза.

Той ме повдигна и постави на един камък. Видя ранната ми и се хвана за главата. Не знаех какво чак толкова се е случило, но той преувеличава.

В същия този момент погледнах към кракът си и наистина видях, че си е доста сериозно. Целият ми крак, дори и бинта беше в кръв.

Юнги-Радвай се, че си нося по три в чантата.

Той повтори действията от вчера. Превърза кракът ми и отново тръгнахме, но този път той настояваше да ме носи. Казах му, че ще се справя и, че не е станало нищо кой знае какво, но той категорично отказа да ме остави да ходя.

Опитах се да споря с него, но единсвеното нещо което постигнах беше да разбера, че Мин Юнги е голям инат и за нищо на света няма да ми отстъпи или пусне да ходя. Не че и настоявах де, но не ми беше удобно да го натоварвам така. Той също е изморен.

Юнги-Ако искаш нещо ми кажи.
Аз-Искам да ме пуснеш.
Юнги-Добре...
Аз-Наистина ли?
Юнги-Да в лагера.

Аз се нацупих и свих ръцете си . Той се засмя леко , а аз му се оплезих.

Юнги-Забавна си.
Аз-Ти си идиот.
Юнги-Не аз първия ден паднах върху теб и не сега аз паднах така че да не мога да ходя.
Аз-Но аз мога ти не ми даваш да го правя.

В този момент започнах да усещам болка в главата и да се чувствам отпаднала. Не казах на Юнги, защото можеше и да е от слънчевите лъчи.

Та неусетно започнах да се унасям и не след дълго бях в страната на сънищата.

ГТ. Юнги

Вече бяхме почти пред лагера. Усмивка изгря на лицето ми при  мисълта, че успяхме да се върнем и, че отново всичко ще бъде наред. Не си представях Мюн как се е справила без мен тези дни. Погледах към Юра готов да и съобщя, че вече сме почти там. Видях как бавно очите и се затваряха докато не изпадна в бесъзание. Опитах се да я събудя, но не ставаше. Започнах да тичам колкото мога по бързо към лагера. След околу десет минути бях там потен и притеснен. Когато ни видяха всички се на хвърлиха отгоре ни.

Аз-СПЕШНО КЪДЕ Е СЕСТАРТА ?

Някой отиде да я повика, а аз през това време се молех висичко да е наред и Юра да е жива и здрава. Незнайно защо, но наистиан се тревожех даже думата тревога е твърде малка за да опиша емоциите си в момента.

Та сестрата дойде взе Юра и влезе в кабинета си, а останалите лагерници ми се нахвърлиха и аз също ги прегърнах. Супер притеснен влезнах в банята си за бърз душ нямаше да си простя ако и се беше случило нещо. Още сега отивам да видя как е. Та преоблякох си нещо по нормално и чисто. Сресах леко косата си и отдих към кабинета на сестрата. Та почуках и тя ми отвори. Каза ми да влезна и започна да говори.

Сетсра-Всичко е наред няма за какво да се тревожиш,изгубила е повече кръв, а и се е преоморила. Би трябвало да се събуди до половин час. Ще ти се обадя като стане нещо.
Аз-Благодаря много.

Погледнах към Юра тя спеше толкова спокойно и невинно щеше ми се да я прегърна, но щеше да е твърде прекалено. Та усмихнах се и излезнах. Нямах търпение да се събуди.