Unforgettable summer(ЗАВЪРШЕНА)

🌳25🌳

ГТ. Юнги

Юра отиде при момичетата, защото имали женска работа. Явно пак щяха да правят разни глупости. Както и да е. Бях сам и поради тази причина изкарах бутилката Бърбън. Нямах чаши в бунгалото, за това започнах да пия право от стъклената бутилка. В този момент получих обаждане от брат ми. Зачудих се какво искаше.... особено точно сега. Та вдигнах му и чух тъжният му глас.

Брат ми-Юнги...
Аз-Какво има?
Брат ми-Леля ни...
Аз-Какво за нея?
Брат ми-Тя... почина

Когато чух това хвърлих телефона си в стената. Не се сдържах и започнах да плача. Тя беше един от малкото хора които бяха до мен и ме разбираха. Обичах я толкова много. Не можех да повярвам, че това ми се случва. Започнах да удрям и чупя всичко което видя и ми падне. Когато нямаше какво още да чупя взех бутилката Бърбън и започнах да пия. Сълзите ми се лееха като водопад,а аз изпитвах тъга и гняв смесени в едно. Защо това трябваше да се случва. Тъкмо живота ми се оправи, намерих момичето на мечтите си, а сега това. Продължих да пия и пия и пия. Знаех, че това нямаше да завърши добре, но трябваше някъде да удавя мъките си.

ГТ. Юра

След като се върнахме от град отидох при момичетата. Тае намерил начин да се отиде до града и беше поканил Хейли на среща. Което означаваше, че щяхме да я подготвяме поне два часа.

Аз-Е и къде ще те води?
Хейли-В някакъв ресторан.
Аз-Ние с Юнги днес ходихме в увеселителен парк. Беше много забавно.
Донгхе-Късметлийки сте само аз не съм ходила до града.
Аз-Нали веднъж отидохме всички?
Донгхе-А да вярно, тотално забравих за това.

Тя се усмихна сладко, а ние с Хейли започнахме да се смеем. Само Донгхе беше способна да ни накара да заплачем от смях.

Донгхе-Е ще си говорим ли или ще помагаме на Хейли да се оправи за срещата си с Тае?
Аз-Влизай в банята ние ще ти изберем дрехи и ще се погрижим за грима и прическата ти.

Тя само кимна с глава и влезе в банята.

Аз-Как вървят нещата с Джънгкук?
Донгхе-Повече от добре. При теб?
Аз-При мен също.

Поговорихме си малко и Хейли излезе от банята. Аз започнах да ровя из дрехите и докато не избрах една черна прилепнала рокля, която беше над колената. Донгхе и избра обувките след което започнахме да се оправяме с грима и косата и. Аз подхванах грима, а Донгхе косата. След около половин час беше напълно готова.

Аз-Е свърших работа си тук... приятна среща Хейли и късмет.
Хейли-Благодаря.

ГТ. Мюн

Исках да отида да говоря с Юнги. Нямаше да му позволява да продължи врската си с онази пикла. Юнги беше само и единствено мой. Даже щяхме да бъдем заедно ако тази Юра не беше дошла. Той ме обичаше и това си личеше от всякъде. Та тръгнах към неговото бунгало, като се бях постарала да изглежам добре. Влезнах вътре и го видях седнал на земяга държейки празна бутилка Бърбън. Явно се беше напил жестоко. Изведнъж в главата ми дойде една идея.

Юнги-хеЙ ЮрА... Т'ва..тИ лИ сИ?

Той ме мислеше за Юра... Това беше още по добре.

Аз-Да.
Юнги-ЕлА мИ пОМогНи

Аз отидох към него и му помогнах да стане, но той беше толкова пиян, че залитна и падна право на леглото. Аз свалих блузата си и седнах в него.

Юнги-Мхм... Юра.

Аз го целунах, а той ми отвърна като едвам едвам разкопча сутиена ми. Аз премахнах блузата му, а той ни преобърна почвайки да целува тялото ми.

В този момент някой отвори врата. Погледнах и видях, че това беше Юра. Юнги даже не и обърна внимание, а продължи с целувките по тялото ми. Аз само и се усмихнах подло гледайки как очите и се насълзяват. Тя затръшна силно врата, а аз бях доволна от случилото се.

(Знаете какво се е случило между Мюн и Юнги... не искам да развалям глава със смут, така че ще се наложи сами да си го представите😂🤷‍♀️... съжалявам)

ГТ. Юра

С усмивка тръгнах към бунгалото на Юнги. Нямах търпение да го видя и прегърна. Обаче с отварянето на вратата останах жестоко разочарована. Видях как той и Мюн правеха секс. В стаята смърдеше ужасно на алкохол, а Юнги дори и не обърна внимание, че бях там. Не можех да повярвам, че ми изневеряваше и то точно с Мюн. Не се сдържах и започнах да плача. Тя ме погледна с онзи надменен поглед, а аз затръшнах вратата с цяла сила и побягнах към нашето бунгало. Когато Донгхе ме видя скочи да ме прегръща, а аз не можех да спра плачът си.

Донгхе-Юра, добре ли си какво се е случило? Защо плачеш?
Аз-Юнги и Мюн....
Донгхе-Какво за тях?
Аз-Той.... изневерява ми с нея.