Най сетне училището свърши. Ким Юра имаше перфектни планове за лятото. Общо взето щеше да го прекара с приятелите си тъй като беше последната им година заедно. Но какво ще стане след като разбере, че плановете и тотално са се променили и родителите...
Момичетата ме събудиха с виковете си. Отворих очи и ги видях тичайки из бунгалото което беше толкова разхвърляно.
Аз-Какво става тук? Хейли-Юнги каза , че ще ходим за няколко дни на палатки. Донгхе-Което означава да си спасяваш живота. Там няма баня , тоалетна огледало.... няма къде да си измиеш зъбитеее. Аз-КАКВО НЕЕЕ! ЗАЩООО? Хейли-Приготви се за най ужасните си два-три дни в живота.
Аз станах от леглото и като тях започнах да тичам из стаята и да си търся необходимият багаж разхвърляйки всичко.
Тъй като там нямаше да има баня влезнах за да си взема дълъг душ. Извърших си останалите процедури и се преоблякох така
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Оставих косата си пусната. Сложих си лек грим и си взех необходимият багаж. Момичетата също бяха готови. Оправихме бунгалото ни и излезнахме вън. Отново всички се бяха събрали и чакаха нас. Аз се усмихнат неловко и влезнахме в автобуса.Той тръгна, а Юнги започна да обяснява какво ще правим.
Юнги-Здравейте на всички. Както вече знаете ще спим на палатки. Зная, че не харесвате това заради което ще е само една вечер.
Всички издишаха от щастие. А Юнги се засмя.
Юнги-Ще стигнем до там с лифт , мястото е като парк и ще е отворен само за нас. Няма да правим дълги походи както миналите години. Този път ще си почиваме повече.
Всички започнаха да викат от щастие, а аз не знаех какво чак толкова са правили преди, но не това беше проблем, а още един от страховете ми.... високото. Всъщност се боях от три неща. Пещери, високо и типичните хорър филми. Не знаех как ще успея да се кача на лифта без да получа удар. Дано поне бъда с момичетата. Та спряхме пред въпросният лифт. Юнги каза че може най много по четирима в кабина. Аз щях да съм с момичетата, но ето, че отново нещата не минаха по план.
Юнги-Юра ти си с мен. Аз-Но защо нали по четирима? Юнги-Защото аз казвам... идвай.
Момичетата се разбраха да са с Тае и Кук, а Джимин, Хоби, Нам и Джин в дгуга кабина. Защо все някой трябваше да развали плановете ми.
Та качих се с Юнги и да си призня бях доста уплашена. Седнах плътно до него , а той ме гледаше странно.
Юнги-Добре ли си? Аз-Да всичко е наред. Юнги-Сигурна ли си? Изглеждаш уплашена... Аз-Да, да добре съм.
В този момент кабината леко се разклати, а аз буквално се вкопчих в него. Той се засмя, а аз осъзнах, че отново беше разбрал за един от страховете ми. Усетих ръцете му обвивайки се около мен. Аз го прегърнах по здраво, а той се засмя.
Юнги-Не се тревожи... няма от какво да те е страх. А и аз съм до теб.
Чувствах се толкова неудобно. Отново изглеждах жалко. Мразех да изглеждам така. Той хвана ръката ми, а аз се надигнах и отделих от прегръдката. Беше ми наистина неловко. Не ми харесваше да се излагам по този начин.
Юнги-По добре ли си? Аз-Да, благодаря. Юнги-Изглеждаш ми тъжна. Аз-Изглеждам жалка. Юнги-Не е вярно всеки има страхове, не искам да се тревожиш най вече когато си с мен. Аз-Наистина ти благодаря. Юнги-Няма за какво, това ми е работата. Аз-А защо искаше да съм с теб? Юнги-Истината е, че не знам, просто изпитах желание да прекараме време заедно. Аз-Напоследък сме си доста често заедно.
Аз се засмях след което и той също.
Юнги-Е явно вече няма да бъдем.
Аз погледнах и вдиях, че вече лифта спираше на едно място от щастие прегърнах Юнги, а той ми се усмихна.
Слезнахме и си взех багажа, отидох при момичетата които както винаги бяха с мазен поглед. Тае беше прегърнал Хейли, изглеждаха толкова сладко.
Донгхе-Е как беше? Аз-Кое? Хейли-Целувахте ли се? Аз-Вие добре ли сте?
В този момент чух глас заради което вече бях наистина и то сериозно засрамен.
Юнги-Да беше много хубаво.
Аз почервенях от срам, а те се разпищяха.
Аз-Не е вярно той се шегува. Няма такова нещо. ЮНГИ! Юнги-Добре де съжалявам... беше шега.
Те веднага се натъжиха, а аз отново бях засрамена.
Та тръгнахме след него до въпросният парк. Мястото наистина беше красиво и голямо. Имаше люлки и такива неща направени от дърво. Той ни каза къде да си оставим нещата и, че може да се разхождаме и правим каквото си искаме до 16:00 след което ще започнем да опъваме палатките. Сега беше 13:00 имахме наистина доста време.
Та този път успях да отида с момичетата и момчетата без Юнги да ме повика някъде. С тях решихме да се разходим наоколо. През цялото време си говорехме за разни неща, Тае и Хейли бяха супер сладки. А другите постоянно пускаха разни шеги. Харесваше ми да прекарвам времето си с тях.
