Най сетне училището свърши. Ким Юра имаше перфектни планове за лятото. Общо взето щеше да го прекара с приятелите си тъй като беше последната им година заедно. Но какво ще стане след като разбере, че плановете и тотално са се променили и родителите...
Чух досадна аларма, но нямах спомен да бях слагала такава. Отворих сънено очи и се усетих, че се намирах в бунгалото на Юнги. Той също стана и нервно взе телефона си спирайки алармата.
Юнги-Съжалявам, забравих да я изключа вчера. Аз-Няма проблем. Юнги-Ако искаш лягай да спиш. Аз-Всъщност не ми се спи. Юнги-На мен също.
Той ме прегърна, а аз бях твърде заета да гледам тъпо към тавана.
Юнги-Ходи ли ти се в гората? Аз-Ами да идеята не е лоша. Юнги-Добре улесни ме. Няма нужда да мисля къде да ви водя. Аз-Утре какво ще правим? Юнги-Ще бъде свободен ден Аз-Може ли да отидем до града? Моляяя Юнги-Доста често взе да ходиш. Аз-Но моля те ще бъдем двамата и ще бъде много забавно. Може да отидем да гледаме филм или да се разходим някъде. Юнги-Добре. Аз-Благодаря, благодаря,благодаря. Юнги-Обаче този път е наистина последен. Повече няма да те пусна да излезеш от лагера. Аз-Да, обещавам. Юнги-И миналият път каза така. Аз-Този път е наистина. Юнги-Щом казваш.
Аз го целунах за кратко, след което станах и отидох в банята му за да се изкъпя и оправя. Бях си донесла някои от дрехите ми тук, защото предполагах, че доста често щях да оставам да спя при него. Та взех си един душ, извърших останалите си процедури като миене на лице и зъби. Увих една хавлиена кърпа около тялото ми и излезнах от банята за да исуша косата си.
Усещах погледа на Юнги върху мен. Чух стъпките му които приближаваха. Докато се усетя ме беше прегърнал в гръб и целуваше вратът ми. Аз спрях сешоара и се обърнах с лице към него. Той сля усните ни, а целувката от невинна се превърна в доста груба. Той ме опря в стената непрекъсвайки целувката, но в този момент някой влезе.
Мюн-ЮНГИ? СЕРИОЗНО ЛИ? НАТИСКАШ СЕ С ТАЯ? Юнги-Защо по дяволите влизаш без да почукаш на вратата? Мюн-Ей ти малката разкарай се от него... ТОЙ Е МОЙ! Юнги-Ти си луда! Мюн-Луда по теб. Юнги-АКО ВЕДНАГА НЕ СЕ РАЗКАРАШ ОТ СТАЯТА ЩЕ СЕ ПОГРИЖА ДА ТЕ УВОЛНЯТ.
Тя ме изгледа на кръв след което излезе от стаята тряскайки вратата.
Юнги-Съжалявам. Аз-Няма за какво ти да съжаляваш.
Аз го прегърнах и продължих с оправянето си. Та преоблякох се така
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Вързах косата си на небрежен кок. Сложих си съвсем малко грим и бях готова. През цялото време Юнги не отдели погледа си от мен и за секунда.
Юнги-Нека видим дали и останалите са готови и тръгваме. Аз-Само да не се изгубим пак. Юнги-Хахха, този път няма.
Аз го прегърнах и излезнах на вън. След малко и той дойде минавайки по бунгалата за да види дали всички са готови. Та не след дълго и тръгнахме. Малките бяха много интересно, защото бяха с едни раници които изглеждаха по големина и от тях самите. Големи сладури.
Аз-Как може да са толкова малки и сладки? Юнги-Ти си по сладка.
Той хвана ръката ми и преплете пръстите ни. Целия лагер започна да ни гледа и чувах как ни коментират. Долових въпроси от сорта на "Ама те заедно ли са? " или "Тази ли ми открадна момчето? "... Май Юнги също чу тези неща, заради което от нищото прости той така ме хвана и целуна пред всички. Макар и да се почувствах наистина неловко отвърнах на целувката и в този момент се чу вика на Хейли.
Хейли-ТОЧНО ТАКА! ПОКАЖИ ИМ КОЕ СИ Е ТВОЕ!
Та отделихме се от целувката и продължихме по горският път.
Юнги-Моля всички да ми обърнат внимание. Ще повървим още малко и ще си направим пикник на една поляна. Ако не се лъжа ви предупредих да си вземете одеало и храна.
Всички извикаха едно " Да" и продължихме напред. От малка обожавах разходките в гората. Винаги ми е било толкова приятно и спокойно. Да усещаш аромата на цветя, да чуваш песента на птиците, да усетиш чистия въздух. Винаги съм обичала да се разхождам някъде сред природата, но сега по специалното беше, че бях с човека който обичах силно. Стиснат ръката му леко поглеждайки го в очите. Той също се обърна към мен, но за малко да се блъсне в едно дърво. Всички започнаха да се смеят , някои даже се разплакаха от смях.
Юнги-Тук сме!
Всички сложиха одеалата си и седнаха. Аз не знаех, че трябва да нося заради което се наместих до Юнги. Той ми се усмихна, а аз го прегърнах.
Донгхе-Идваме при вас, защото сме тъпи и си забравихме нещата. Аз-Заповядайте.
Аз още повече се набутах в Юнги, но това никак не ми пречише.
Хейли-Ееее, какво е чувството висички да ви коментират? Юнги-Изобщо не ме интересува. Аз-Все ми е тая. Донгхе-Точно така.
Момчетата придърпаха одеалата си към нас, като ги сложихме едни до друго и се събрахме всички заедно. Нам беше донесъл настолни игри, а Джин много храна. Така се забавляваме до към 16:00 ,когато чак тогава Юнги се усети, че трябва да се прибираме.....
