🌴17🌴

181 13 36
                                    

Та бях си наумила да отида при Юнги. Знаех, че беше странна идея, но щеше да е по добре от това да спя при някои непознати. Та висички отидохме да вечеряме, след което се събрахме в стаята на момчетата може би така стояхме там до 12:00 часа и след това всички тръгнахме да си "лягаме ". Хейли и Тае отидоха в нашето бунгало, а Кук и Донгхе в това на момчетата. Джимин отиде при другите момчета, а аз трябваше да отида при Юнги. Предполагах, че той вече си беше легнал, заради което ми беше леко неудобно, че трябва да го събудя.

Та запътих се към бунгалото му, като почуках на вратата, не получих отговор, за това се престраших да влезна. Както и предполагах той спеше. Колкото и да не исках трябваше да го събудя.

Аз-Юнги....Юнги...

Той отвори сънено очи и ме погледна с топла усмивка. Макар и да си личеше колко му се спи той стана и ме погледна загрижено.

Юнги-Какво има Юра, да не се е случило нещо?
Аз-Ами може ли тази вечер да спя при теб, защото ъм.... Тае и Хейли са в нашето бунгало....и ъм да сещаш се?
Юнги-Разбира се, че може! Идвай да лягаш много е късно.

Аз се усмихнах и тръгнах да лягам, но той ме спря.

Юнги-Изчакай...

Той стана и извади една негова блуза от гардероба си. Даде ми я, а аз влезнах в банята за да се преоблека и след като бях готова се върнат при него.

Легнах на мекото му легло и се усмихнах. Той загаси нощната си лампа и ме придърпа по близо към себе си.

Юнги-Лека нощ.
Аз-Лека нощ и отново ти благодаря.
Юнги-Няма за какво да ми благодариш.

Аз се обърнах с гръб към него, но в този момент усетих как той се приближава и ме прегръща. Аз хванах ръката му и явно така и сме заспали.

(На сутринта)

ГТ. Юнги

Не знам защо, но тази сутрин се събудих по рано от обикновеното. Погледнах часовникът си и видях, че часът беше 5:30. Усмихнах се още повече когато видях Юра, която се беше сгушила сладко в мен и държеше ръката ми. Опитах се да стана без да я събудя, но бях толкова съкат, че не успях.

Юра-Къде отиваш?
Аз-Щях да стана за да не ти преча.
Юра-Не ми пречиш, моля те... постой още малко така.

Аз отново легнах, а тя се обърна към мен. Изглеждаше толкова сладка рано сутрин. Юра сложи главата си на гърдите ми, а аз започнах да галя косата и. От доста време на сам се чудех дали не изпитвам нещо към нея, може би наистина беше така, но никога не съм си го признавал.

Unforgettable summer(ЗАВЪРШЕНА)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora