Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Твърда среща

"Чух срещу кого играем днес." Каза ми Мейсън, докато вървяхме до шкафчетата от последния за днес час.

"Да, Девънфорд за съжаление." Промърморих. "Лиам е стресиран за това от няколко дни."

"Говорейки за лудия ти брат близнак, къде е той, Лили?"

"Не знам." Промърморих. "Сигурно отново се въвлича в някоя неприятност."

Дори и технически Лиам да е по-големият близнак винаги съм имала чувството, че аз съм по-зрялата, наглеждайки го и пазейки го от неприятности. За съжаление, не си вършех работата достатъчно добре и го изгониха от Девънфорд и в последствие ме накараха да се преместя в Бийкън Хилс, така че да останем двамата. Родителите ни мразеха това, че и аз трябваше да оставя всичко в Девънфорд, но аз знаех, че трява да наглеждам брат си.

Плюс, че мразех всяко едно от тези превзети, богати деца, които мислеха, че са най-важните и нямаше да мога да се справя с тях без брат си. Както вече може би сте разбрали, нямах приятели там. Хората ме наричаха „зубърка", „загубенячка" и „уийб", след като единственото нещо, което ме интересуваше беше да запазя високите си оценки, новелите, в които бях забила нос постоянно, хубавата поп пънк музика, която звучеше в слушалките ми, за да блокират дразнителите, всичките ми рисунки и скици, клубът по драма и аниметата, които гледам постоянно в свободното си време.

Всъщност съм някак си благодарна, че се махнах от Девънфорд, заради това. И нека да не споменаваме, че мразех да нося униформата. Не ме разбирайте погрешно, можеше и да е по-зле. Поне беше бордо и сиво, а не нещо като оранжево. Просто исках да нося дънки и тениски, вместо пола и блуза. Заради някаква причина момчетата имат нещо към момичетата с училищни униформи, но просто от време на време ставаше досадно да нося същото всеки ден.

Определено не съм нормалната ученичка и ми се смееха, заради това. Но, така или иначе, не ме интересуваше. Можеха да се смеят цял ден, ако искат, но аз исках да стана медицинска сестра и да помагам на хората.

Лиам беше различен. Докато на мен ми беше все едно, когато хората ме притесняваха, той не можеше да направи нещо друго, освен да се раздразни и това му коства изритването от училище.

Сега е още по-зле с това цялото върколашко фиаско, което все още не съм осмислила. Научно не е възможно да се променяш по този начин. Клетките не могат да се променят чрез едно ухапване. Не може просто да ти пораснат зъби и нокти и след това да ги прибереш като Улверин, но съм виждала как се случва и това напълно промени перспективата ми в живота. Кой знае какво още е истина...вампирите, полубоговете...Хогуъртс?