Слънчево затъмнение 🔞

Глава 13

Преглътнах тежко отпитото вино и излях всичко в един дъх.

- Фил, аз преживях много тежка връзка. Ти беше свидетел на края й...
Бях с Калоян осем години, така и не заживяхме заедно...може би е имало много причини, но последната случка бе доста показателна за мен..защо, всъщност, той не е искал.
В началото всичко беше повече от прекрасно, знаеш как стават нещата.
Постепенно, с течение на годините, той започна да ми подмята обвинения как не съм се справяла с това или онова, как не съм мислела достатъчно за него и т.н...
А аз работех по осъществяването на мечтата си. Дадох много пот, сълзи и работа за създаването на рожбата ми – книжарницата. Само, че той не забелязваше колко много страдам аз от отношението му, мислеше предимно за себе си.
Започна да обижда мен, работата ми, приятелите ми, сестра ми...де що имаше народ покрай мен. Всички се отдръпнаха постепенно. Как го изживях си знаех само аз! До онзи прекрасен миг, в който взех решението, че повече не мога така. Не исках да отдавам повече години от живота си на този нещастник! Не го заслужаваше! Тормозеше ме психически, но никога не ми беше посягал до онази нощ. Никога! Бях излязла със сестра ми и й споделих за решението си да го оставя, а тя ми сподели, че го е виждала доста често с определена жена. Не знаеше повече подробности, но това ми беше достатъчно! Бях решила, че тази вечер ще е края и отидох у тях да го осветля. И там,...там ги заварих, в леглото, което деляхме, когато оставах при него.
Падна ми пердето, хванах я за косата, издърпах я и я ударих...Разкрещях се и ударих и него с юмрук, замерих го с нещо, но не помня с какво, надявам се да е било ценно за него.
После избягах, не помня как съм стигнала близо до твоята къща или тази на Маша.
Просто помня, че бягах, за да не ме нарани.
Стотици пъти ми е казвал, че съм никаквица и не заслужавам нищо. Как сама съм виновна за нещата, които ме сполетяват...

Гласът ми заглъхна, гледах Фил в очите и сълзи се стичаха от моите.

- Слънчо! Ела тук! Миличката ми! Боже, трябваше да го натроша още повече там, на място, ако знаех какво ти е причинил.

- Затова, Фил, трябваше да изясним този въпрос. Да ти кажа, че мен ме е страх от подобен вид връзки.
Аз не знам какво изпитвам към теб, но знам, че е силно. Като изгаряща светлина, от която просто ме е страх, че ще се опаря жестоко...

- Тихо, малката ми, тихо. Нека не говорим повече. Искаш ли да послушаме музика?

Аз кимнах и той затърси нещо в YouTube.
След малко се разнесоха звуците на „Forever in love“ на Kenny G.

Леле, тоя човек ми бъркаше в душичката с всяко нещо, което правеше.
Гушна ме и просто си мълчахме. Слушахме музиката, която се изливаше от телефона му и усещах как ръката му гали главата ми.
Дори и тишината с него не беше пълна, чувствахме се толкова комфортно, мълчейки.

По някое време, явно съм заспала, защото в просъница го усетих, че ме вдига на ръце и ме носи в спалнята. Зави ме, легна до мен и ме гушна. Бях толкова спокойна и благодарна, че е до мен и се отнесох в страната на сънищата, чувствайки се защитена.

Моят рицар, моят разбойник, моята сродна душа, любовта ми....