Слънчево затъмнение 🔞

Глава 30

След няколко дни беше рождения ми ден, чудех се как да го отбележа, но не ми беше приоритет да вдигам големи купони.

Може би, щях да поканя Маша и Ралица, а и Мони щеше да дойде.
Сутринта станах и си направих кафе, но миризмата му не ми подейства добре.
Не обърнах внимание на това, отпих....и веднага изхвърчах към банята,... за да повърна.

Това беше толкова нетипично за мен!
Усетих главата ми да се замайва и седнах на пода. Веднага погледнах приложението си, което следеше цикълът ми.
Амиии...закъсняваше ми с 12 дни!

„Как, по дяволите, съм пропуснала да забележа? Идиотка ли съм? Господи, моля те, моля те...не позволявай да съм бременна! Моля те!“

Щом се съвзех отидох до аптеката, грабнах два теста за бременност, пакетче дъвки, носни кърпички и за разкош – една кутия презервативи!

„Логични покупки за луд човек!“ помислих.

Върнах се вкъщи с натежало сърце и влязох в банята. Изпълних указанията на опаковката и зачаках....

Чаках и чаках, беше ме страх да погледна. Вътрешно знаех, че съм бременна. Само дето никак не се радвах от този факт.
Събрах кураж и отместих капачето – двете черти ме заслепиха мощно....

„По дяволите! Мамка му и кучешки късмет! Върви по дяволите Филип! Ти и ненавистта ти към презервативите!“

Отидох в хола и се зачудих какво да правя.
Този път бях изтеглила късата клечка. Прокарах ръка през очите си и я задържах там - как да кажа на Фил, че ще става баща?
Беше опитал да се свърже с мен няколко пъти, но аз не приемах обажданията му.
Изведнъж ме осени идеята!

Снимах теста, после легнах по гръб и поставих ръка на плоския си корем и отново снимах. Пратих му и двете снимки с текст – на тази с теста писах : „Втората черта е дъщеря ти!“, а на тази с ръка върху коремчето : „А тук ще расте тя!“.

Вътрешното ми усещане беше, че е момиче! Изпратих ги и зачаках реакция. Сигурно беше на работа, а аз бях от вчера в отпуск.
Планирах да отида до Венеция на екскурзия. Сама!
Бях запленена от това място – канали, гондоли, нямах нищо против да се губя сама из тесните улички.
Имах нужда да избягам от цялата тази ужасия, в която живеех. Полетът ми беше след няколко дни, а сега ми се случва това!

„Идвам!“

Телефонът ми избипка и ми беше ясно какво следва.
Щях да отгледам детето си сама, бащата нямаше да участва в живота ни.
Бях го решила и никакви молби нямаше да ме трогнат! След минути чух колата му да спира и след това хлопването на външната врата. Фил влетя в целия си блясък.

- Здравей! Кога разбра? – попита.

- Здравей и на теб! Сега! И веднага те уведомих!

- Ходи ли на лекар?

- Не, мисля, че е прекалено рано за това...

- Добре, виж...знам, че нещата между нас не вървят както трябва в момента, но...бих искал да бъда в живота ти...ви!

- Фил, всичко е наред, разбирам те! Можеш да бъдеш до мен по време на бременността, да присъстваш на раждането, ако искаш, но....не искам да се връщаш при мен...моля те! Не мога да превъзмогна болката! Съжалявам!

- Слънчо, моля те...

- Ще те уведомя, когато трябва да отида на лекар. Ако желаеш да присъстваш, разбира се.

- Да, моля те, кажи ми кога и ще отидем заедно...Пази се, Слънчо!

Кимнах в съгласие и го изпратих.
Животът ми се заплиташе по необичаен начин. Не знаех да се радвам или не. Филип търсеше път към мен, аз носех детето му, но бях предпазлива. Чудех се как ще се развие животът ни и дали отношенията ни ще се оправят.

Само Съдбата знаеше какво ни беше подготвила!