Слънчево затъмнение 🔞

Глава 19

Да, обаче меракът надделяваше и беше предпоследния ден от нашия престой.

Някакси свикнах с непрекъснатото мрънкане на Теди да я взимаме с нас, където отивахме и не можехме да останем сами за две минути! Каква досада беше тази жена!

И за двама ни беше тежко, че не можем да се докоснем и искрите, които прелитаха между нас, допълнително наелектризираха въздуха. Чак пукот се чуваше!

На обед тя изчезна нанякъде с друга група хора, отидоха да се разходят в близкия град.
Е, това беше момента! Бяхме сами, с изключение на двама или трима души, които останаха да си приготвят багажа, тъй като щяха да си тръгват по-рано.

Само трябваше да измисля къде точно да го нападна и да осъществя низките си страсти.
Оказа се, по-късно, че великте умове мислели еднакво.

Фил ме дръпна настрани, докато мажех синините по тялото си с обезболяващ крем. Приличах на жена, понесла средно телесна повреда, беше наистина много интензивен лагер.

- Слънчо, искаш ли да постреляме с лък или пистолет? Отзад има мишени, близо до любимите ни жаби и в частност – близо до Георги.

- Ха! Интересно! С пистолет съм стреляла, с лък ще ми е за първи път. Готов ли си на облози и загуба? – погледнах го предизвикателно.

- Както винаги – много отворена! Завиждам на куража ти, Слънчо! Оказа се, че имаш „топки”! Хайде да вървим и да те видим.

- Дори не подозираш какъв чифт “железни лешници” съм си отгледала! – изсмях се аз. – Хайде да те видим и теб, Бързия Джеф!

- Няма нищо бързо в мен, сладурче и сега ще разбереш! – закани ми се, през смях той.

Заобиколихме сградата и езерцето и доста се отдалечихме.

И тук имаше беседка, малко по-закътана от другите и не се виждаше на пръв поглед. Метнах горнището си на пейката и взех единия от пистолетите, запътвайки се към мишените.

- Нека стреляме от 10 метра, за да ти дам някакъв шанс да спечелиш, все пак. – каза Фил и ми подаде малка кутийка.

- Добре – съгласих се и леко се усмихнах.

Спукана му беше работата! Бях тренирала стрелба близо две години. Това пистолетче представляваше детска играчка за мен.

Подло си замълчах и заредих оръжието. Не беше нужно да знае, че след малко самочувствието му щеше да стане на пихтия.

- Давай! Ти си първи!

- Ок! Учи се от най-добрият! Ще плачеш момиченце!

Изстреля си патроните и отиде да провери какво е сътворил. Донесе мишената – седмици и осмици, не беше зле.

Застанах на уреченото място и се прицелих. Затворих едното око и успокоих дишането. И стрелях.

Бам-бам-бам-бам-бам!

Приближих се, грабнах мишената и му я подадох с усмивка. Четири в девятката, в кръг един до друг и един в десятката “за цвят”.

- Ехееей, добре! По-добра си, признавам! Хайде да те видим как ще се справиш с лъка, Ани Оукли!- ухили ми се той.

- С лък не съм стреляла, признавам. Не знам дори как да го държа правилно.

- Значи имаш нужда да ти се покаже. След малко ще ти преподам първи урок, относно стрелба с лък.

Приближи се до беседката и метна и своя суитчър до моя. Взе един лък, притегли го и ми го подаде.

- Сега, хвани го в средата с лявата ръка, за да можеш да опънеш тетивата с дясната. Ето, вземи това за пръстите, - подаде ми нещо странно, което не знаех за какво служи. – мушни ги в него. Ще ти е по-удобно със стрелата.

Измъкна една стрела, застана зад мен и ми помогна да я позиционирам правилно.
Опънах тетивата и се нагласих да стрелям, но усещах присъствието му зад мен.

Задъхах се леко и прехапах долната си устна. Фил се приближи съвсем близо до мен, усетих дъха му до лявото си ухо, нежно отметна едно кичурче, изскубнало се от плитката ми и прошепна:

- Давай! Пусни стрелата!
Аз издишах тежко и... усетих дясната му ръка да пълзи по талията ми…по корема ми и се спря на копчето на панталонките ми.

Пуснах стрелата в съседните храсти.

- Ах, колко долнооо! – извиках аз, - Можеше да убия Георги и после кой щеше да кряка довечера?

- Това беше невинно разсейване. Сега идва ред на по-голямото…

- Какво имаш предвид? – вече едва дишах.

- Ще видиш!

Казвайки го, ме поведе към беседката…

Леле, какъв урок по стрелба с лък! А по нищо не личеше да е приключил с уроците...