Слънчево затъмнение 🔞

Глава 31

Запазих час за лекар и казах на Фил кога да дойде.

В поликлиниката ни посрещна мила рецепционистка, записа данните ми и ни упъти къде да изчакаме.
Докторката пристигна след малко и извика името ми.
Той влезна след мен в кабинета, а тя го пита:

- Вие ли сте бащата?

- Да, аз съм. Искам да присъствам на прегледа.

- Добре, застанете тук, докато съпругата Ви се съблече.

- Тя не...е ли най-прекрасната жена в целия свят?

Много го биваше в приказките. И в замазване на положението също, чак се чудех на завидния му талант.

Бързо се съблякох и докторката ми каза да легна на кушетката.

- Добреее, сега нека видим това бебе! Кога, казахте, беше последния Ви цикъл?

- На 23-ти, преди месец.- отговорих.

- Чудесно! Тъй като плода е малък, ще се наложи да Ви прегледам с вагинален ехограф! Отпуснете се сега!

Беше неприятно изживяване, но си мислех, че на Коледа вече бях получила своето Коледно чудо и игнорирах неприятното усещане.

Лекарката се взира, в продължение на пет минути и каза:

- Да, виждам плод, но е много по- малък от очакваното. Сякаш...Момент! Да! Съжалявам, но е празен ембрион, нямате „жълто тяло“. Много съжалявам, но...тук няма как да се развие бебе...

За пореден път света ми се срути!

Изцяло и всепоглъщащо!

Усещах ръката на Фил да стиска моята и да ме гали по главата. Шепнеше:

- Спокойно, Слънчо! Няма нищо! Ще имаме друго!

- Това е така наречената „фалшива бременност“ или така нареченото „кухо яйце“. Спокойно, случва се при голям процент от жените! – говореше лекарката, - Но вие сте млади, ще имате други успешни бременности! Все пак, искам да Ви пусна допълнителни генетични изследвания. За всеки случай! Ще го изхвърлите сама, до няколко дни...

Какво ми говореха тези хора?
- ... Ако това не се случи, ще Ви помоля отново да дойдете. За да разрешим ситуацията по най-благоприятния за Вас начин.- продължаваше да говори лекарката.

Нищо не чувах!

Нищо не разбирах!

Станах, отидох да се облека, сбогувах се с лекарката и излязох.
Бях изпаднала в ступор! Движех се като в мъгла и усещах само ръката на Фил, която ме придържаше, за да не падна.

Нямах никакви усещания! За нищо! Сякаш бях мъртва! Филип ме насочваше към колата, не виждах нищо от избилите в очите ми сълзи.
Когато влязох вътре, погледнах отражението си в страничното огледало, бях потресаващо бледа! Не приличах на себе си! Държах се, но исках да се прибера, за да се разпадна сама!

- Карай! – казах – Искам вкъщи!

Потеглихме в пълна тишина. Когато спряхме пред дома ми, Фил ме погледна питащо, но аз поклатих глава и слязох от колата.

Исках да бъда сама, когато се разпадах на съставните си части!

„Кухо яйце“....кухо като душата ми!

Бях празна и исках да умра!

Легнах на земята, свих се в ембрионална поза, обхващайки с две ръце корема си...
Опитвах се да предотвратя това, което щеше да се случи днес или до няколко дни и завих от болка така, както вие от мъка вълчицата загубила партньора в живота си...

„Господи,...моля те! Знам, че не го исках, но моля те...не ми отнемай бебенцето...моля те...недей...“

Плачех и повтарях като мантра тази молитва, надявайки се да е станала грешка...

Да мога да си задържа бебчето...

Дарът от Фил...последният...

Усетих срязващата болка...