Слънчево затъмнение 🔞

Глава 15

Ако някой ми беше казал какво да очаквам след тренировката по айкидо, щях да му се изсмея.
Така не съм летяла във въздуха никога!

В съблекалнята си говорехме общи приказки с момичетата, дори змията ми се усмихваше и ме тупаше по рамото, казвайки:

- Вземи си разтворим Аспирин, две таблетки и ги изпий с много вода.

- Да, добре! Благодаря ти!-усмихнах се в отговор аз.

- Може да имаш мускулна треска утре, но ще се чувстваш удовлетворена. – каза Ралица.

Не можех да повярвам, че „Злото“ се държи човешки с мен и ми дава съвети.
Не бях забравила какво ми каза в онази тоалетна.
Беше ми странно, че така бързо ме приеха в малкото си семейство, но явно беше нормално.

Сбогувах се набързо с тях и с Фил поехме към аптеката.
Спешно ми трябваше Аспирин и хапче Анти-бебе. Трябваше да поговорим и по въпроса с ненавистта му към презервативите. Не можеше да продължава така.

Купихме, каквото ни беше необходимо и се отправихме към дома ми.

Изпих си чинно аспиринчетата и се захванах да правя паста със скариди.

В мислите ми се въртеше въпроса какво точно правим с него. Той не ми беше давал никакви обяснения, нито надежди за нещо повече. А аз вече бях приключена! Влюбена до безумие! Толкова силно, че чак болеше на моменти.

Хвърлих му тайно поглед и ми мина през главата, че ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам.
Ако пък всичко друго остане, а той загине -  светът би станал чужд за мен. А аз не исках да живея в свят без него!

Пропъдих тези мисли от главата си и сервирах вечерята. Трябваше спешно да поговорим за...всичко.

Звучеше тиха и нежна музика, която не ми беше позната, седнах до него и го попитах:

- Какво слушаме?

- Не ти ли харесва? Мога да го сменя веднага. Това е инструментал на Yiruma, млад пианист…

- Бих казала, че е вълшебна мелодия! Как се казва?

- River flows in you.

- Прелест! Бих я слушала с часове! Фил, исках да поговорим за нещо…

- Кажи, Слънчо златен? Целият съм уши. – усмихна се кротко той.

- Моля те, пази ме…Когато правим любов, ти не искаш да ползваш презерватив, а аз…аз мисля, че не съм готова да ставам майка още. Имаш ли проблем с това?

- Не, никакъв. Просто ми е толкова хубаво с теб и всичко излита през пилешкия ми мозък!

- Не говори така за себе си! Само аз мога да говоря тъй за теб!

***
Вечерта беше чудна и решихме след вечеря да си допием виното на терасата.
Гледката не беше кой знае каква, но звездите над нас светеха ярко.

- Пожелай си нещо! И ако видиш падаща звезда, докато брилянтният ти мозък  довърши желанието, в момента на падането й, то ще се сбъдне! – промълви и отпи от виното си Фил.

- Аз предпочитам само да ги гледам.- усмихнах се, - Не мисля, че нещо се случва в действителност, когато си пожелаеш, каквото и да е, на падаща звезда.

- Ама ти си била много романтична, бе!- вече се хилеше той, - Направо уби всичко детско в мен.

- Неее – отвърнах аз, - По-скоро съм реалист и живея тук и сега. Просто съм благодарна за много неща! – “Включително и за теб!”, помислих си, но не го изрекох гласно. – Не мислиш ли, че човек винаги може да намери нещо, за което да е благодарен? Независимо колко са се забатачили нещата. Та, предпочитам реализъм пред фикция. Как може една звезда да ми сбъдне това, което мечтая?

- Ти осъзнаваш ли, че…- погледна ме той и се доближи до мен, навеждайки се. – От колко време се познаваме? 3-4 месеца? Никога, ама никога не си отговорила с “не знам” на мой въпрос. Винаги си имала мнение за всичко и си го споделяла с мен, за което пък, аз съм благодарен! Върна светлинката в живота ми, Слънчо златен! Запали огънчето ми! Благодаря ти!

Устните му се долепиха до моите и езика му превзе мъчително бавно устата ми.

В този момент ми се прииска щастие! Изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлива! С него! До край!
Пожелах си го на ум и го прегърнах още по-силно.

По-късно шях да разбера, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш…, но беше твърде късно.

Само, ако знаех…