Слънчево затъмнение 🔞

Глава 20 🔞🔞🔞

Седнахме на пейката, а аз се заиграх с косата си, с връзките на панталонките си, но не го поглеждах.
Не знам какъв беше този срам, който ме беше обхванал, но това не бях аз.

- Искаш ли да се настаниш по-удобно? – попита ме Фил.

Беше обкрачил пейката, а на мен ми идваха други мисли.

"Мечка страх, мен не страх!"

Обърнах се с лице към него и се отпуснах по корем, дупето ми беше вирнато нагоре, а ръцете ми се заиграха с подгъва на късия му панталон.

- Може ли някой да ни види тук? – попитах.

- Мнее, не мисля. Защо?

- Защото, откакто сме дошли не спирам да мисля за теб и как ще направя това….

Заиграх се с ластика на панталона му и се приближих още към него.
Дръпнах го леко надолу и пениса му изскочи на свобода.

“Здравей, голямо момче! Отдавна не сме се виждали!”- помислих и облизах устни.
Прокарах ги внимателно по главичката му, като редувах устни с език.

- Боже! Някой може да ни види! Но не мога да издържам! Засмучи го, Слънчо!

Аз не отговорих, но се заех усърдно със задачата си, обхванах го с ръката си и облизвах, и смуках.
Прокарвах езика си по целия му ствол, обиколих нежното ръбче на главичката му и след това го вкарах близо до гърлото си.

Ръцете му не останаха безучастни, плъзна ги по дупето ми, с едната ръка разкопча копчето на панталонките ми и пъхна другата в бельото ми.
Пръстите му бързо намериха целта си, а аз изстенах, когато бавно прокара пръст по цепката ми.

-Тихо там! Да не чувам звук! Някой може да дойде! – изръмжа през зъби Фил.

Вложих всичките си сили да го задоволя преди аз да изпитам оргазъм, защото бях дяволски близо.
И трябваше да пазя тишина, а ми се искаше да крещя, заради порочните неща, които той правеше с пръстите си.

Въздържанието ни оказваше влияние.
Запомпах още по-бързо с ръка и устни, а той заби два пръста в мен, завъртайки ги.

Изведнъж се стегна, обхвана косата ми с ръката си и се изля в гърлото ми със стон.
В същото време докосна с другата си ръка едно местенце, което не бях подозирала, че съществува, завъртя пръстите си рязко и аз излетях в Орбита.

След това стана и ме завъртя така, че озовах на пейката по гръб.

- Готова ли си за втори рунд? – попита той.

- Толкова скоро...- изстенах тихичко, когато усетих пенисът му на входа си.

- Не ме подценявай! – тласна бързо в мен и започна бясно да се движи.

Загубих ума и дума от дивите му тласъци.
Вдигна кракът ми на рамото си и ускори темпото. Аз усещах, че бях на ръба на бездната, готова да полетя.

Захапах ръката си в опит да подтисна стоновете си и го усетих как се втвърдява още повече в мен.

- Мамичката му! – прошепна Фил в ухото ми и свършихме заедно след точно три движения.

След като се успокоихме, се пооправихме и се отправихме гушнати към доджото.
Там ни чакаше Теди.

Имаше нещо в погледа й, което остави неприятно усещане в мен, въпреки, че се усмихваше.
В следващия миг това нещо изчезна и си помислих, че съм си въобразила.
Забърза към нас.

- Филип! Трябва да поговорим. Свързано е с работата. – каза тя.

- Да, разбира се. Идвам след минутка.

Обърна се към мен и ме погали по лицето, изричайки:

- Дай ми пет минутки и после ще те водя да ядем сладолед!

Аз му се усмихнах и добавих:

- И торта!

- Ей, ламя малка, ще ти купя цяла торта! Да си я изядеш сама и да мирясаш! Боже, къде го побираш всичко това?! – засмя се, поклати глава и тръгна след змията.

Имаше нещо в тази жена,нещо лошо, не можех да си го обясня, но рано или късно щях.