Това е историята на две сродни души, които се откриват съвсем случайно. Дали ще останат заедно или ще се разминат някъде по пътя? Ще разберете, ако прочетете историята на Вая и Филип. Приятно четене!
Оригиналното изображение на корицата е "Solar Ecl...
Коледа дойде и деня ми беше адски натоварен! Имаше вихрушка от клиенти, бързащи да закупят последни подаръци за своите близки.
Вън валеше сняг и се стъмняваше, всичко блещукаше в бяло. Коледните лампички весело хвърляха своите отблясъци по прозорците и ми беше втръснало от Марая Кери! Но беше Коледа и хората си искаха коледното настроение, изразяващо се в музика и подтикващо ги към спонтанни покупки. Вратата се отвори и влезе доставчик.
- Добър ден! Вие ли сте госпожица Вая Боянов?
- Да? Аз съм! – учудено отговорих.
- Разпишете се тук, моля! Благодаря! Иии Весела Коледа и щастлива Нова година!
- Благодаря! – взех пакетчето, което ми подаваше, усмихнах се и му отговорих, - На вас също весели празници!
Кимна за довиждане и излезе. Странно, не очаквах пратка, пъхнах я в едно чекмедже, после щях да я отворя. Сега имах работа, а и трябваше да затворя след един час.
След малко вратата се отвори и в книжарницата влязоха жена и дете, спряха се до мен и жената ме попита:
- Ти ли си Вая?
- Да, аз съм. Кажете с какво мога да Ви помогна?
- Ааа, с нищо. Заповядайте! Имам нещо за вас!
Подаде ми едно лале, от което висеше шоколадов бонбон и хартиено червено сърце. Разгърнах сърцето, на него пишеше – „Вая, ти си....“.
Погледнах учудено жената й я питах:
- Кой Ви го даде?
- Някой, който държи на вас!
Сбогуваха се и излязоха.
След малко влязоха две тийнейджърки, питаха ме същото и ми подадоха ново цвете. На сърцето пишеше – „Най-всеотдайния човек....“.
След това влезе един мъж, цяла група тийнейджъри, моите колежки от съседни магазини... Познати и непознати ми носеха, в продължение на час, различни цветя. На всяко от тях имаше бонбон и сърце... Бях събрала над десет такива.
„ Най-милият човек....“
„ Най-сладкото момиче!“
„Най-нежното създание!“
„ Най-добрата прителка!“
„ Човекът, който чете мислите ми...“
„ Предугажда желанията ми...“
„ Довършва изреченията ми...“
„Никога не ми е отговаряла с „не знам“...
„ Човекът, който допълва душата ми...“
„ И изпълва сърцето ми...“
„ Най-слънчевото човече!“
Плачех и треперех от емоцията, която ме беше завладяла, а тя беше всепоглъщаща! Разтворих последното сърце, на него пишеше – „ За човека, който владее мислите ми! Честита Коледа, Слънчо златен! Прости ми! Моля те да приемеш подаръка ми!“.
Какъв подарък? Треперех цялата, място не можех да си намеря. Знаех от кого е всичко това, но не го очаквах. Сетих се за пакетчето, което получих по-рано и го извадих от чекмеджето. Отворих го с треперещи пръсти. Беше ръчно рисувана дрешка за книга. Изрисувана изящна фея, която с дъха си разпръскваше стръкче глухарче, рееща се във въздуха, закачливо усмихваща се и гонеща слънчевите лъчи.
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Ахнах! Не очаквах подобен подарък. Стана ми мило и едновременно с това, тежко на душата. Не е събрал смелост сам да ми го даде и затова е впрегнал цялата тази чета на помощ. Изпадна малко листче, което беше прикрепено към дрешката. На него пишеше:
„Прочети какво пише вътре.“
Отгърнах я и зачетох един от любимите ми цитати:
„ Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея! Само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря!Ах, Господи, това не може да се изкаже! Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си!’’*
*(„Брулени хълмове“)
Сълзите се спуснаха по страните ми и сякаш топка застана в гърлото ми..Не можех да дишам....
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
