Това е историята на две сродни души, които се откриват съвсем случайно. Дали ще останат заедно или ще се разминат някъде по пътя? Ще разберете, ако прочетете историята на Вая и Филип. Приятно четене!
Оригиналното изображение на корицата е "Solar Ecl...
Бях се прибрала от една седмица и работата ме увлече. Настаних се в някаква рутина – работа, вкъщи, котка, вино, филми и безсънни нощи. Нощи без топлина, въпреки че беше топло в дома ми.
До деня, в който Теди прекрачи прагът на книжарницата ми. Не я очаквах и не исках да говоря с нея. Но, явно тя, имаше какво да ми каже. Застана пред мен и започна плахо:
- Здравей, Вая! Как си? Имаш ли пет минути? Ще съм бърза, обещавам.
- Кажи какво те мъчи, Теди. Слушам те!
- Аз...аз, искам да ти кажа колко много съжалявам, че с Фил се разделихте...заради мен.
- Виж, Теди...аз съжалявам, че си болна, но това, което се случи е по вина на всички ни. Не е виновен само един човек! Разбираш ли? Нещата са комплексни!
- Ти нямаш вина, Вая! Никаква! Аз...аз нямах право да искам от него подобно нещо...не биваше, но...Ако мога да помогна с нещо, за да се съберете...не знам. Ти ми кажи.
- Не, Теди! Всичко приключи! Преживяхме твърде много за твърде кратко време...Не мисля, че нещо може да се промени. Всеки носи глава на раменете си. За съжаление той взе своето решение, нали?
Тя ме погледна, очите й се насълзиха и ми каза:
- Той много говори за теб и...те обича. Много! Личи си по думите му! Моля те, като негова приятелка, дай му шанс! Той иска да бъде с теб!
- Теди, това трябва да ми го каже той, а не ти, нали?
- А как да ти го каже, когато не му даваш шанс? Не му вдигаш телефона, не отговаряш на съобщенията му? Как да ти го каже?
Замислих се, беше права, разбира се. Не можех повече да го игнорирам! Липсваше ми! Толкова много, че чак болеше от тази липса! Прочетох последното му съобщение :
„ Ще те търся в хиляди светове и в десет хиляди животи. Докато те намеря!“
Мхммм, това беше от филм, помня го. Само, дето, не помня героинята с какво отговори. Потърсих в интернет и бинго! – намерих това, което ми беше нужно. В интерес на истината отговорът й се припокриваше с моите мисли и желания. Затова смело довърших цитатът в отговор:
„А аз ще те чакам във всеки един от тях!“
Сега топката беше в неговото поле!
Дойде време да затварям, а от Фил нямаше ни вест, ни кост! Нищо! Все едно не му бях пратила тези невероятни думи в отговор. Но...аз избягах, отбягвах го, само дето не го набих. А той...той не се отказваше, бореше се и не се примиряваше със ситуацията. Заслужавах си напълно отношението му. Дори и да не искаше да ме види до края на живота си, щях да го обичам! Той беше моят пристан, моето спасение, моята нежност, моят слънчев лъч и моят ураганен вятър! Светът ми! Моята сродна душа! Но знаех, че понякога сродната душа не идва при теб, за да остане с теб, а да те научи на нещо! Той ме научи да обичам, да прощавам, да съм свободна, да съм нежна...и още милион неща! Винаги щях да съм благодарна, че Бог ми го изпрати и пътищата ни се събраха. Макар и за кратко.
Заключих вратата, обърнах се и чух:
- Здравей, Слънчо...Обичам те! Реших, че най- накрая трябва да дойда и да ти го кажа лично! Събрах смелостта, която ми беше нужна, за да се изправя пред теб и да ти го призная! - беше се облегнал на близкото дърво и ме гледаше с такава неизмерима нежност, че сърцето ми прескочи два удара.
- Аз...го знаех! Отдавна. Личеше си по думите, които ми казваше, целувките и прегръдките, които ми подаряваше, по стотиците малки жестове..по погледа ти..- тихо промълвих.
- Ще те търся в хиляди светове и в десет хиляди животи... – Разпери ръцете си в страни, подканяйки ме да отида при него и леко наклони глава - Докато те намеря!
- А аз ще те чакам във всеки един от тях! Винаги! Обичам те!
Тръгнахме бавно един към друг, ръцете му обвиха тялото ми в прегръдка и ме целуна с цялата жар, на която беше способен!
Това беше прегръдка, която те кара да се чувстваш „ у дома“. Най-накрая си бях вкъщи!
****
Недей да бъдеш без Любов, и няма да се чувстваш мъртъв.” - Руми ***** Обичам те. Обичам те така, че сякаш съм в последната си битка. Животът е променлива игра. Залага всичко на безценни мигове.
Животът ни подрежда като пешки – красиво на съдбовната дъска. Понякога си мисля, че съм в грешка. Понякога разчитам на това.
Събирам си сърцето. Безусловно раздавам и последното си време. Война ли е? Любов ли е? Отново пътеките ми водят все към тебе...
И няма да си тръгна. Няма! Не! Мигът е щастие. И стискам здраво. Обичаш ли, обичай от сърце. Единствено тогава имаш право.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
