Слънчево затъмнение 🔞

Глава 26

Една вечер, след работа, си купих пица за вечеря.
Огромна!

Сякаш исках да компенсирам с големината й липсата на Фил.
Щях да си налея чаша вино, да си запаля свещи, да си пусна филм и да гушна Муцинка.

Прибрах се и едва отключих входната врата, бързах да оставя пицата някъде и оставих вратите отворени. Метнах я на масата в хола и затворих навсякъде. Отидох да се преоблека в нещо по-удобно и завиках:

- Муциии, къде си? Мама се прибра! Къде сии?

Странно! Тя ме чакаше всеки ден, с нетърпение, да се прибера. А днес, явно, беше решила да ми прави номера и да се крие.

"Ех, проклето създание!"

Тръгнах да обикалям по стаите, търсейки я. Когато стигнах до хола и видях, че и там я нямаше, започнах истински да се притеснявам.
Тогава се сетих, че оставих вратите отворени за две минути, когато оставях пицата.

Беше избягала! Навън беше кучешки студ, земята беше скована от лед, но за миг не се поколебах да изляза и да я търся. Грабнах фенерче и облякох якето си. Отворих входната врата и започнах да я приканвам ласкаво да се прибере.

- Мууууциии! Муууцинкааа! Къде си котенцеее?

Подвиквах, надявайки се да е наблизо и да се покаже. Нямаше никакъв отговор от нейна страна. Нищо не издаваше къде може да се е скрила.
Слязох по стълбите и излязох през вратата на двора. Стъпвах внимателно, за да не падна и светех с фенерчето.
Гледах дори под паркираните коли.
Нямаше я! Вече сълзи започнаха да парят в очите ми. Фил го нямаше вече, а сега и Муцка изчезна.

- Хайде, миличка котанке! Покажи се на мама! Ще ти дам пица, обещавам! Цели две парчета! Ще си направиш пиршество!

Продължих с пазарлъците и опитите си в омилостивяването на котката ми:

- Обещавам, най-тържествено, че няма да те наказвам, когато лапичката ти обяви независимост и открадне нещо от чинията ми! Само се покажи, котенце! Моля те!

Обикалях половин час в леда, студът и тъмата, за да я търся. Реших да се прибера за пет минутки, за да се стопля малко и пак да изляза.

Влязох вкъщи и мислите ми се отплеснаха...

"Дали не й липсва Фил?" - мислех си.

Тя обичаше да заспива в ръцете му.
Спомних си как я беше страх първата вечер, когато го поканих вкъщи и не се показа в началото.

Тогава пак имаше пица, свещите горяха, виното искреше в чашите ни и гледахме "Ледена епоха".
Тази вечер имахме анимационен филмов маратон.

Започвахме постепенно да се опознаваме и вечерта беше изключително приятна.
Муцка надникна плахо иззад дивана, на който се бяхме излегнали и с един скок кацна в скута ми. Мустачките й потрепваха плахо, когато душеше ръката му и го изучаваше с любопитство.
Сприятелиха се много бързо.

След това се излегна на стомаха ми, облиза едната си лапичка и се сви, за да поспи. Фил й каза нежно - " Котенце, къде се излягаш там? Няма достатъчно място! Ела при мен! Ще се чувстваш много по-удобно върху гърдите ми!" - и просто я премести внимателно върху себе си.
В този момент завидях мощно на котката си. И аз исках да се сгуша на гърдите му, но не смеех. Отношенията ни едва сега започваха.

Върнах се към гледането на филма и отпивах от виното си. Вървеше разговор между Мани и Сид:

" Мани: Значи мислиш, че тя е подходяща за мен?

Сид: О, да. Тя е голям майтап. А ти си пълна скука. Тя те... допълва."

Усетих погледът на Фил, но се направих на приятно разсеяна.
Значи и той внимаваше във филма. Леко се подсмихнах и се облегнах на възглавницата до него.
Много внимавах да не го докосна, защото не знаех как ще се сдържа да не го целуна.

Разсеяно галеше Муцка зад ушичките гледаше съсредоточено филмът. Реших да го последвам и аз...макар мислите ми да бяха насочени към това - да го погаля, да го гушна, да облегна глава на рамото му...

- Чувала ли си някога за сродните души? - попита Фил.

- Всъщност да, чувала съм.

- Иии, какво мислиш по въпроса? Не може да няма мнение тази умна главица.

- Понякога сродните души не са дошли при теб, за да останат докрай, а да те научат на нещо. В случая, може да те научат да обичаш, на нежност, на себеотдайност и още толкова много неща.

- Не мислех, че ще кажеш нещо толкова умно. А, ако са дошли при теб, за да останат?

- Времето ще покаже!

.....

Къде ли беше сега моята сродна душа? Не знаех...

Знаех само, че трябва да изляза и да потърся котката си.

Отворих вратата и Муцка ме чакаше на прага. Гледаше ме със зелените си очички, измяука веднъж обвинително и влезе на топло.

Една от двете блудни души се беше завърнала... А другата? За нея нямаше надежда...