Слънчево затъмнение 🔞

Глава 9

След няколко подскока, колата забави и спря в средата на една нива.

„Боже, това беше на косъм!“- помислих си и се извъртях, за да видя дали и тя е добре.

- Мони? Добре ли си? Боли ли те нещо? – попитах я и тръснах глава, за да ми размине ужасът, че щяхме да станем на ваденка, благодарение на бясното й шофиране.

- Даааа, добре съм! Нищо ми няма, но много се стреснах! Боже!

Ударих я по рамото и й изкрещях:

- Щеше да ни убиеш, кокошко такава! Казах ти да намалиш! Защо не слушаш кака си, по дяволите? Сега какво ше правим? Как ще я извадим тая кола от тук?!

Мони откопча колана си и слезе да провери колко точно е оплескала работата.

„ Господи, какъв смотан ден! Заключих се в спалнята си, за Бога! Влачи ме с часове на изложение за цветя! И, едва не ни уби с безразсъдното си шофиране!“

- Добре де, добре! Много съжалявам! Заорали сме малко в нивата... Но като гледам това са единствените щети.Трябва да звънна на един приятел, за да ни помогне с колата.

- Заорали сме малко? Ти шегуваш ли се, бе? Виж къде се намираме? В средата на нивата! Или ще кажеш, че сме помогнали съвсем незабележимо на хората с оранта?

- Е, така като го казваш, може и по този начин да се разгледа ситуацията...

- Ситуацията, викаш...Такава ситуация ще ти дам, че....

Започна да набира някого по телефона и го информираше какво е станало и къде сме.
Излязох от колата и изритах ядно пръстта.

„ Господи, тоя калейдоскоп от гадости би трябвало да секне вече!“

Отпих от шишето с вода и ядно отметнах разрошената си коса настрани. Човек не може да получи всичко в тоя живот, независимо, че мечтаеше за ластичка в момента.

Така печеше, а не знаех кога ще дойде помощта, тихичко проклинах късмета си и се зарових в телефона.

Филип ми беше изпратил съобщение, което не бях чула в цялата неразбория. Най – сетне!

„Ей, Слънчо! Как си? Всичко наред ли е при теб?“

Странно! Имах чувството, че някак подсъзнателно е разбрал, че нещо с мен не е наред и беше написал точно тези думи.
Пръстите ми полетяха по клавиатурата в отговор:

„Здравей и на теб, страннико! Интересен момент си подбрал да ми пишеш, след дългото си мълчание. Не! Не съм добре! Излетяхме с колата на сестра ми в една скапана нива! Нива! Представяш ли си?! Стоя насред шибаната нива и чакам да дойде някой да ни дръпне!“

Отговорът му долетя след секунда.

„ Каквоооо? Къде сте? Прати ми местоположение веднага! Идвам!“

Пратих му местоположението и в същия момент видях да се приближава една УАЗ – ка, която спря до нас.
Излезе някакъв момък, който зацъка с език и прегърна сестра ми.
След ръкомахане и обяснения от страна на Мони, най-накрая решиха какво да правят.

Погледът ми се зарея по пътя, в далечината видях тъмна кола, която се приближаваше доста бързо.
„Сигурно е Фил.“ -  помислих и не се излъгах.

След две минути вече беше спрял на банкета и тичаше към нас.

- Слънчо! Добре ли си? Има ли ти нещо? – оглеждаше ме с трескав поглед.

- Не, нищо ми няма. – отговорих – Може ли да се махаме?

- Да, разбира се! Ако нямат нужда от помощ тук.

- Не, мисля, че ще се справят сами. Хайде, искам да ме заведеш вкъщи. Моля те! – казах с изтъняващ гласец.

Филип разбра, че съм уплашена и ме прегърна силно. Така ме стискаше, че имах чувството, че ще ми счупи някое ребро. Леко се размърдах, за да му покажа, че не ми е много удобно.

- Хей, здравеняко! По-полека, боли ме!

Той отпусна захвата си, но започна леко да ме милва по главата.

- Ей, малко човече! Изкара ми акъла! Не прави повече така, моля те! Но вече съм тук и ще те откарам вкъщи след малко. Не трепери, моля те...недей.

Сгуших се още повече в него и сълзите ми най-сетне рукнаха. Такъв порой излях, че очите ми париха дълго време след това.

„ Боже, какво шеше да стане, можеше да не го видя никога вече! Можеше да не усетя тази прегръдка, която беше такава, все едно те прегръща голямо плюшено мече и се чувстваш у дома си, едновременно.“

Усетих устните му на върха на главата си, побутна ме лекичко в посока на колата и каза:

- Хайде, Слънчо, да те приберем.

- Да, води ме....- помислих си точно в този момент, че бих отишла и накрай света с него.

Затъвах мощно!...