Слънчево затъмнение 🔞

Глава 3

На следващата сутрин ме изписаха, а Фил и Маша бяха неотлъчно до мен.
Маша предложи да ме закара, за да не ходя пеша или да чакам автобуси, за да се прибера.

Фил си взе довиждане с нас и пое към центъра на града. Така и не си разменихме телефонните номера, а изпитвах желание да продължа да контактувам с този човек.

Казах адреса си на Маша и тя потегли, а аз не отворих повече дума за него. Имах чувството, че Съдбата си знае работата и, ако има нещо да се случва, то ще се случи. Спряхме пред къщата, в която живеех и поканих Маша на кафе.

- Не мога, Вая, имам работа. Иначе с удоволствие бих пила кафе с теб. Само, че трябва да си подготвя презентациите за часовете за утре. - избърбори бързо тя.

- Презентации? Часове? Сега остава да ми кажеш и, че си учителка и ще падна.

- Мммдааа, такава съм. Трето поколение учител. А мечтата ми беше да стана художник, колко забавно е да видиш, че всичко, което си постигнал е да преподаваш и да напътстваш и окуражаваш деца, чиито мечти са като твоите. Ако не ме удовлетворяваше тази работа, щях да изпадна в депресия, но децата ми дават крила. Така че, доволна съм, ако успея да променя дори един живот към по-добро.- усмихна ми се Маша - Нооо, ще пием кафе още тази седмица, винаги имам „дупки" в програмата.

Подаде ми листче с номера си и се разбрахме да се чуем.
Изкачих се по стълбите и отключих входната врата.

Още щом отключих, чух гневните „крясъци" на котката ми - " По дяволите, този змей сигурно е умрял от глад, а аз не казах на никого, че ще отсъствам през нощта от вкъщи!".

Добре, че имах къде да се прибера, с Калоян бяхме заедно, но в същото време и не бяхме. Не живеехме заедно, той държеше на личното си пространство и аз не се противопоставих.

Влязох в късото коридорче, което водеше до голяма тераса и се събух.

- Муууцкааа, прибрах се! Ще ядеш веднага, любов моя! Не крещи, мама е тук вече!

Знаех си, че ще трябва да умилостивявам звярът на четири крака, който ме чакаше пред вратата и недоволстваше.
Ако не ме одраскаше до кръв, щях да извадя невероятен късмет. Животното ме гледаше с такъв укор в очите, все едно ми казваше - „Къде се пилееш цяла нощ, мръсницо?! Аз си стоя тук чисто гладна и жадна, а ти скиташ!"

Просто по зеления й поглед се четяха всички упреци и добре, че не разбирах котешки, сигурно щеше да ми настръхне косата от обидите й.

Веднага щом се нахрани, Муцка легна на дивана в хола и заспа доволна, а аз бързах да вляза в банята и да се постарая да заприличам малко на човек, а не на дивачка.