Готова Да Изгори

Untitled Part 10

Нан

Не ми беше лесно да гледам тъжното лице на Мейър и сърцето ми се свиваше от съжаление. Независимо от обидното му държане и незачитане на чувствата ми- беше мъж който наистина ми харесваше. С него ми беше забавно и в малкото време, когато бяхме заедно- ме караше да се чувствам специална. В онези моменти се усещах като единствената жена, която има значение за него. На следващия ден обаче- вече не вдигаше на позвъняванията ми, игнорираше ме и чувах как през това време е с други жени. Значи си играеше с мен. След няколко дни ми се обаждаше внезапно и ме съблазняваше с думи за любов, а аз имах наивността да му вярвам отново и отново, въпреки болката от измяната му.

Докато закусваме- в очите му съзирам невероятна печал и направо ми се иска да се върна и да го прегърна за утешение. Толкова горко ми се молеше- направо се учудвам на себе си как се сдържах да бъда твърда в решението си.

С тези мисли в главата се качвам в асансьора, учудвайки се защо до този момент нямам никаква вест от Генън.

* Добър ден. Да обядваме?- извибрира накрая съобщение от него.

*Добре

* Тогава след един час да се чакаме във фоайето на хотела?

Браво на мъжът- дава ми един час. Достатъчно време за да се направя привлекателна за него.

В уреченото време след смяна на три тоалета и две прически съм готова за мускулестия мъжага и нетърпението ми е толкова голямо, че всякаква предишна мисъл за тъжните сини очи на Мейър изчезва.

Излизайки от асансьора- очите ми започват да го търсят сред множеството клиенти на хотела, а когато го откриват не могат да се откъснат от масивната фигура облечена в бяла маркова риза, контрастираща с по-тъмния тен, навита до ръкавите и изляти дънки.

Генън също впива поглед в мен и изпитвам удоволствие от пътешествието по тялото ми. Това ме кара да се чувствам като единствената жена на света.

- Добре ли спа?- пита, а ръката му леко гали моята, изпращаща тръпки по всичките ми клетки.

- Да, благодаря- спомням си успокояващата милувка преди да заспя.

- Хубаво- да вървим да хапнем.

- На същото място ли?- лююбопитствам.

- Не, не искам да ти доскучавам с един и същи ресторант.