Готова Да Изгори

Untitled Part 16

Мейър

Когато тази сутрин телефона ми сигнализира за получено съобщение- избеснявам. Иде ми да го захвърля в стената. А после поглеждам към екрана и веднага ставам от леглото. Защото беше от...Нан.

* Готова съм да те изслушам.

Боже Господи!  Значи тайнствените писма все пак дадоха резултат. Трябва да предупредя Коуп.

- Тя е готова- казва ми още преди да говоря. Откъде, мамка му знае?

- Да, така е- отговарям не искайки да си разваля ентусиазма.

- Днес ще отидеш у тях и ще й дадеш жълтия плик...И внимавай как се държиш с нея. Разбра ли, говедо- затваря и отново съм извън нерви.

Тъпанар, какво мисли- че не знам как да се отнасям с жена. Та аз я познавам най-добре- моята Ледена Кралица.

Само ще види.

*****

Нан

Дълго мислих след изпращането на съобщението за синеокия красавец. Как ли ще бъдат отношенията ни? Дали след като вече ме има отново- ще бъде както преди и аз отново ще бъда сама?...Ужжас.

Но трябва да се справя, ще говорим. Раздава се звънец на вратата и оставям портокаловия сок, който пия. Е, започва се.

Отварям вратата и очите ми се наслаждават на красотата на Мейър. Някога мислех, че това трябва да е всичко, но сега знам, че не ми е достатъчно.

- Здрасти- започвам и се отмествам за да влезе. Забелязвам в ръката му жълт плик.

- Радвам се, че ми писа -казва предпазливо той. Искрен е- в очите му виждам радост.

Лошото е, че вече не изпитвам никакви чувства и не знам как бих се заставила да му повярвам. Но тези писма. Трябва да разбера целта им.

- Искаш ли да пиеш нещо?- предлагам първо.

- Може би малко вода- отговаря неуверено.

Сипвам му чаша със студена вода, гледайки ръцете му,

- Донесъл си ми още едно писмо.

-Да, отвори го- подава плика.

Правя го с известно вълнение.

* Имаш грациозни и изящни движение като на породисто животно. Нещо, което те прави красива.

Прочитам още един път бележката и се изумявам от красивия начин на изразяване на Мейър. Никога не съм предполагала, че може да пише така. Поглеждам го и виждам някакво смущение и нерешителност. Ще рече човек, че не той е написал посланието, а ги е заимствал от някой друг.