Готова Да Изгори

Untitled Part 5

Нан

Телефона ми отново настойчиво вибрира с името на Мейър на екрана и някак доволно го оставям да опита от собственото си лекарство- игнорирането. Само, че сега това се е обърнало в моя полза. Направо се радвам, че не знае къде съм защото ми омръзна да седя и да чакам да ми обърне внимание. Ето в този момент Генън е тук и не откъсва очи от мен.

- Гаджето?- пита той с неудоволствие в гласа.

- Не...Приятел...От тези, които досаждат.

- Ще му вдигнеш ли?

За секунда се замислям, но после поклащам отрицателно глава.

- Добре- отговаря той и ми подава ръка- защото това което съм запланирал за вечерта се надявам да ти хареса.

Леле. Дали пък няма да ми излезе късмета, макар той да не казва нищо конкретно.

- Така ли? -поставям ръката си в неговата.

- Виждала ли си Гран Каньон на залез?

- Не.

- Хубаво. Значи очаквай "първия си път"- подсмихва се- С хиликоптер.

През това време шофьорът на Mercedes-a паркира пред здание на което пише Mavericks Tour. Отпред има спрени автобуси и се качват и слизат хора.

- Ние имаме частно пътуване. Няма да се качваме с останалите.

- Ти всъщност можеш ли да пилотираш?

- Летял съм...Незаконно, но това е друга история. Днес не искам обаче да те поставям в това положение- имаме пилот.

Незаконно ли?

- Бил ли си в затвора?- не сдържам въпроса си.

- Няколко пъти- дори не мигва с очи- След теб- отваря ми вратата на малко бусче.

Би трябвало да се стресна след като ми призна за затвора, но учудващо не е така- дори съм възбудена. Чувството е непознато и невероятно. Боже- имам проблеми с главата.

Голямото тяло на Генън се настанява близо до бедрото ми на задната седалка. Бикините ми се подмокрят и дъхът се накъсва. Срамота...Защо се вълнувам толкова. Той е бил в затвора все пак, но не знам как го чувствам специален. Кого лъжа- точно това, че е опасен ме привлича неимоверно много.

- Ако продължаваш плиткото си възбудено дишане- ще те върна обратно в колата и ще те чукам, докато изчерпиш всичките си сили.