Готова Да Изгори

Untitled Part 25

Коуп

Тя си тръгва от хотела преди повече от два часа, но стаята все още носи нейния аромат. Седя на леглото, спомняйки си как потъваше в обятията ми и как одухотворено изглеждаше- спейки спокойно. Но това трябваше да приключи.

Вече имам информация за Франко и знам, че тя е чиста. Разказа ми всичко, което знае за него. Франко Ливингстън не се е опитал да се свързва с нея, макар тя само да подозираше какъв е негодник, но не би могла и да си представи от какъв изверг се е отървала.

Не знам само докато течеше наблюдението ми към нея в продължение на близо два месеца как у мен се появиха чувства към тази красива жена- толкова самотна и уязвима и в същото време толкова сложна. Все още не мога да се отърся от малките детайли, които забелязвах в характера й, които ме забавляваха докато всички я обявяваха за безчувствена и студена. Същите, които трябва да забравя и да сложа край.

Никога не съм би цялостен човек. Живота ме премаза и разкъса още от дете, превръщайки ме в развалена стока с мрачна страна, с която нямам право да се докосвам до Нан. Въпреки, че тя приемаше тъмнината и същността ми- не исках да я повличам в злото с което съм пропит.

За последен път вдъхвам от любимия аромат. Това ще е последния спомен от тази стая в която си позволих да се отпусна в щастието.

Тя не се нужда е от теб, скапянако- съска съзнанието ми- Трябва й нещо повече от това, което ти можеш да й предложиш. Бих желал приказка за моята Ледена Кралица. Като тази, за която си е представяла докато е била дете, седнала в тайната си градина. Да има мъж, който би я измъкнал от демоните на самотата и огорчението и даде обичта, към която толкова се е стремяла и която заслужава. Душата й е прекрасна, но дори тя не може да го осъзнае.

Как не е оставила някакъв предмет...бележчица, които да ми напомнят.

Минавам покрай кошчето и виждам малка кутийка. Взимам я -това са противозачатъчните й хапчета. Още не съм отворил кутийката, но усещам, че е това...нещо, което се случва, нещо което променя съдбата. Отваряйки капачето- хапчетата за вчерашния и днешния ден- не са изпити.

Не изпитвам гняв от това- дори напротив- Господ ми е изпратил Дар и не всичко е приключило. Внезапно мрачната ми душа се изпълва с облекчение и радост и знам- след около четири седмици- ще проверя отново своето момиче.