Готова Да Изгори

Untitled Part 20

Нан

Виждам, че цяла сутрин Мейър ми праща съобщения, но ги игнорирам. Не ми е до него. Миналата вечер едвам го изтърпях и накрая заспах по средата на филма. Много мило, че ме е завил с одеялото, но...е загуба на време. Няма да мога да го обикна дори да се оптвам от благодарност. Той няма да стане Генън просто защото не е Генън.

Стоя близо до бар-плота и ям гръцки йогурт с плодове. Напоследък това е моят вариант на закуска. Тялото ми е изморено все едно съм правила див секс с въображаемия мускулест мъж. Все още имам лека болка между краката си и си мисля дали не съм мастурбирала, но пък да е било толкова силно, че чак да ме боли? Побърквам се. Да отида на психолог или просто да се върна в Лас Вегас. Да потърся Генън и да изясня някои факти с него. Въпреки, че ако го видя отново- няма да имам силата да му откажа всичко което ще поиска от мен.

Трябва да призная, че съм щастлива като след любовно задоволяване. В живота си съм имала много разочарования и вече ми омръзна. Не искам повече- трябва да се настроя и да живея в настоящето и реалността.

Звън на вратата ме сепва и отварям без да се замисля. Мейър е. Какво иска от мен в девет сутринта?

- Подранил си- не скривам раздразнението си. Снощи не осъзна ли пълната липса на химия между нас. Цялата вечер беше посна и скучна.

- Време е за крос. Искаш ли компания?- усмихва се и лицето ми е красиво.

-Амм...мисля...Да, може- отговарям неуверено.

Очите му засияват и влиза в къщи, а после се плъзгат по червения ми копринен халат.

- Даже от сутринта изглеждаш потресаващо?

Флиртува ли с мен? Дори след неловкостта от снощи?

- Благодаря.

- Имаш ли кафеварка?

Кафеварка ли? Как живеят там в този Тексас? Големи са селяндури. Не са ли виждали по-модерни уреди?

- Имам кафе-машина, Мейър- не кафеварка.

Той сякаш не забелязва обидната ми забележка и се разсмива като започва да си търси чаша.

- Не знам какво искаш да направиш? Да унищожиш и малкото уважение- останало между нас ли?- не се стърпявам да започна.

- За какво говориш?- сипва си кафе- Между нас всичко си е постарому.

- Не, не е така- срязвам го и той помръква. Поглежда ме с измъчен поглед и сърцето ми се сцепва на две.