Готова Да Изгори

Untitled Part 18

Мейър

Тя просто ме отпрати. Мислех за това преди да си легна, чудейки се какво стана. След целувката ни, в която вложих обичта си-  пожела лека нощ и буквално тресна вратата пред лицето ми. По дяволите. Та аз я заведох в обожаваната й градина, нахраних я с любимата й храна, приготвена от любимия й готвач. Трябваше да ме покани в къщата си, мамка му.

Съобщението, което идва от Коуп да се срещнем след 5 минути в хотелската му стая съвсем скапва настроението ми. Очакваше повече от мен...и разбира се знае за провала. Шибано- та той организира перфектната среща, но нещо се скъса по средата на пътя. Какво иска още Ледената Кралица?

Вдигам ръка да почукам на вратата на стаята му, когато ми отваря и мълчаливо го следвам навътре където са разположени мониторите от видеонаблюдението. Виждам как едната камера показва спящата Нан. Боже колко е красива когато спи и нейния отровен език не работи...

- Тя те отпрати...Защо, Мейър?- пита с имамно спокоен глас.

- Не знам, човече...наистина. Направих всичко по правилния начин. Даже се насилих да ям тази отвратителна салата. Благодаря между другото, че ми спести брускетите с маслинен пастет. Мисля, че щях да ги повърна.

Коуп не откъсва поглед от екрана. Той също наблюдава спящото момиче.

-Прекарах дълги часове в проучване на навиците и хранителните й вкусове. Подготвях вечер, за която бях сигурен, че ще ти помогне. Пак се издъни. Нали разбираш колко е спешно за нас да получим информация за оня шибаняк Ливингстън и само Нан може да ни помогне. А ти не се доближаваш и сантиметър до целта- на края гласът му изръмжава. Изглежда побеснял и едва ли не очаквам да вземе пистолета и да ме целне межу очите от гняв.

- Нищо не е приключило- опитвам се да го успокоя- Днес ще подновя виждането ни. Може би вчера малко да е била стресирана и да е счела, че е рано за по-близки отношения.

- Целунахте се- продължава Коуп и все едно се ядосва от това-това не ви ли сближи.

- Не мога да кажа. Тази целувка не е като тези, които съм свикнал да получавам от нея. Нан беше някак дистанцирана и далечна, сякаш по задължение заради хубавата вечер, а не защото желае да ме целуне.

Коуп ме стрелва за миг с неразгадаем поглед, а после отново впива очи в монитора.

- Не знам какво ще направиш, но трябва да довършиш нещата докрай, това е.