Известната нарушителка и трън в задника на всички в Розмари Бийч- Нан Менинг- напоследък е израснала. Причината...Накрая е открила Мъжът, който одавна е очаквала...
Той има десет идеални пръстчета на крачетата и ръчичките си. Светло- червеникавите косички на главата и червените му бузки го правят такова сладко бебе. Но като се погледне майка му- нямаше начин да не е друго освен красив.
Нан спи след продължила близо десет часа родова дейност. Тя има сила, каквато и очаквах да покаже, но сега виждам умората на лицето й.
Когато доктора за първи път положи в ръцете й Коупланд Финли Ротт, известен още като Фин- видях голямата й усмивка и изглеждаше прекрасна.
Никога не съм носил с гордост фамилията си. След като " излязох" от улицата - я изоставих и обикновено разполагах с името си при официални документи. Не съм я използвал докато не се видях с Нан за първи път в Лас Вегас и макар първото име да бе променено, запазих фамилията- Ротт. После, когато стояхме пред свещенника със съпругата ми, в обкръжението на своите приятели и семейства и аз й дадох своята фамилия - усетих, че тя отново става стойностна и важна за мен. ..Нанет Ротт...Красиво.
Сега държа в ръцете малкия си син, докато майка му спи и фамилията, ми е значима още повече. Тя е част от семейството ни. Човекът, от който съм я получил- не е бил мой баща, възприемам го само като донор на сперма. Все пак обаче това е моята фамилия и бих искал жена ми и сина ми да я носят с гордост.
Миналото ми е част от човека, който съм сега. Не мога да го променя, а и не искам. Понастоящем ми е дарен живот, за който мечтае всеки един мъж и ако за причината да стана такъв е трябвало да изживея всичко станало с мен преди това- то аз го приветствам. Просто така е било писано...
Фин отваря клепачите си и в мен се взират кристално сини очички. В тях мога да видя частица от себе си, но всичко останало е на майка му. Много специално дете. То има родители, които са израснали напрактика без родителска обич и грижа, по своемо травмирани от това. Хубавото е обаче, че с Нан успяхме заедно да се изцелим и да достигнем до щастието, което и двамата заслужаваме сега.
- Ще те обичаме много, дори и да изрисуваш стените в гостната ни или счупиш прозорците с бейзболна топка. Ще те обичаме дори ако получиш глоба за превишена скорост и не можеш да си я платиш...С нетърпение чакам всеки един момент с теб, сине...всяка една беля, през които ще преминем- говоря тихо на бебето и го целувам по малкото челце...
- По-добре ще бъде ако не се опитва да рисува по стените- казва Нан със сънена усмивка.
Поглеждам с цялата си обич любимото лице- Сигурен съм, че ще вземе по малко от всяка една пакостливост- все пак съм негов баща.
Тя се разсмива тихо.
- Добър отговор...Явно трябва да се подготвя за тези последствия. Пред нас е целия живот, в който съм сигурна, че ще има такива запомнящи ситуации. Не мога да дочакам да ги преживеем заедно с него.
- Обичаш ли ме, Нан?- питам с нежността, която винаги ще изпитвам към тази жена.
- Е, от време- навреме- засмива се звънливо.
Живота никога не е бил толкова идеален.
* Край 💖
Това е края на Книгата. С това приключва великолепната поредица на Аби Глайнс "Розмари Бийч", която започнах да превеждам преди около две години.
Беше удоволствие да ви представя Ади и Капитан; Мейс Менинг и Рийз; Киро и Емили; Бети и Трип Монгомъри; Харлоу и Грант Картър; Дела и Уудс Керингтън; Блеър и Ръш Финли; както и Мейър, Нан и Коупланд Ротт.
Обикнах и съпреживявах историята на всеки от тях и няма да крия, че много ще ми липсват.
Благодаря на всички, които ме следваха, коментираха, подкрепяха, искаха...още и още. Уверявам ви- този стимул беше много ценнен за мен.
Вярвам, че ви е било интересно и забавно.
Целувки 💕
Може би ще ви е любопитно да представя нещо като родословно дърво в серията .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
