Готова Да Изгори

Untitled Part 14

Нан

Музиката кънти в беззичните слушалки докато тичам уверено по пътеката необръщайки внимание на своето обкръжение, докато... виждам Мейър и спирам изведнъж иначе ще се сблъскаме. Малко съм ядосана, че прекъсва плана ми да пробягам десет мили. Дали да не го заобиколя, но знам, че ще тръгне след мен и отново трябва да се разправяме.

Той нищо не казва, само протяга някакъв розов плик и го взимам, а след това все така мълчаливо се обръща и отдалечава.

Какво по дяволите? Взирам се в писмото, чудейки се дали да не го хвърля на земята или да го запратя в океана? В крайна сметка разкъсвам плика. Вътре има бележка от луксозна кремава хартия и с красив почерк е написано.

* Умерения фитнес не е излишен. Това е нещо, което те прави привлекателна.

Само това. Прочитам още веднъж, а после вдигам глава, за да ми поясни какво е искал да ми каже, но установявам, че вече е изчезнал.

На следващия ден се събуждам и очите ми попадат на розовия плик, който съм поставила на нощното си шкафче. Очаквах да ми пише или да звънне за да обясни, но никаква реакция от негова страна.

Повече няма да мисля за това. Не искам да губя времето си в разсъждения за нещо, свързано с Мейър. Не е човек, който да ми е важен, макар странната бележка да ме бе накарала да се замисля. Умен ход, но няма да се оставя да ме купи с това.

****

Мейър

Никаква реакция от Нан. След като й подадох розовия плик- се бях скрил зад едно дързо и наблюдавах. Тя беше озадачена и се чудеше как да постъпи, но в крайна сметка задържа писмото и продължи маршрута за бягане.

Силно се надявах след като прочете каквото е написано там да се свърже с мен, но не стана.

Каквато и простотия да е написал Коуп с това" Извинение по мъжки"- не се получи.

Телефона извибрирва с ново съобщение от шефа ми.

* Сега тя е в Кънтри Клуб Керингтън на обяд. Искам да отидеш там и да я наблюдаваш. Ще има момент когато ще оближе устните си. Често го прави. Веднага след това отиди при нея и подай лилавия плик. Отново без думи и си тръгваш.

Отново глупава и странна заповед. Щурава работа, но в крайна сметка ми е шеф и трябва да направя това, което ми нарежда. После да не каже, че не съм изпълнителен. На по- късен етап ще изтъкна неспособноста и поражението му спрямо Нан. Може би пък това да даде основание на Ди Карло да ме освободи от тази тъпа мисия и да ме прати на друга поръчка.