Готова Да Изгори

Untitled Part 33

Коуп

Когато тя отваря входната врата и ме вижда- се стъписва. Очаквам тази реакция. Както очаквам и борба. След като й позволих да си тръгне от предишното ни виждане- реших да не я търся близо седем дни и знам, че ми е бясна. Сега виждам същото високомерно поведение с което се отнася и с другите хора.

Беше ми тежко, знаейки, че е сама в тази голяма къща, борейки се всеки път със сутрешното си повръщане. Много пъти ми се искало просто да отворя вратата, да вляза и да й помогна. Но искам тя самата да ми я отвори и да ме приеме. И така ще бъде.

Днес Нан има записан час при лекаря си за прослушване на тоновете на сърцето на бебето ни. Разбира се аз знам това, както и това, че нощем не може да спи добре, така че подремва и през деня. Не може да понася миризмата на яйца и на любимия й преди портокалов сок. Сутрин се успокоява само с малко джинджифилова бира и джинджифилови бисквитки- нищо повече от това. Така кара до обяд, след което отива в Кънтри Клуба на Уудс и си взема голям бургер и пържени картофки. И понеже чувства вина от обилното хранене- следобяд хуква да тича по крайбрежната алея.

Не мога да не съм близо до Леденото момиче. Искам да е добре и в безопасност. Търпеливо чакам часа, в който ще ме допусне до себе си за да се грижа за нея. Но е толкова ината. Едно от нещата, които обичам в тази лудетина.

- Какво искаш?- отрязва ме и внимателно слиза по стълбите пред дома си, отправяйки се направо към колата .

- Смятам да те придружа до лекаря и заедно да чуем сърцебиенето на бебето ни- отговарям спокойно.

- Как узна къде ще ходя?- обръща се и очите мятат светкавици, но виждам и желание , макар да го прикрива.

- Узнавам за всичко, което е важно за мен- протягам се и взимам от  ръката ключовете на малката й спортна кола- Аз ще карам. Ти не си добър шофьор- знаех,  че ще я ядосам, но искам малко да я извадя от черупката на отчаянието и самотата в която се е свила.

-Как смееш- очаквана реакция- Това е моята кола и аз сама ще си я шофирам- тропа с крак като малко момиченце. Сладурана.

Издържам на надменния й поглед.
- Сядай в шибаната смехотворно малка количка. Казах, че аз ще те возя.

Тя отстъпва и раменете й се отпускат.

- Добре, добре- неохотно заема пасажерското място.