Готова Да Изгори

Untitled Part 9

Нан

Не ми харесваше идеята да се срещам с Мейър, особено след вълшебната нощ прекарана с Генън, но красавеца от Тексас е настоятелен. В края на краищата е необходимо да се изясним веднъж за винаги.

Освен това, Генън не беше с мен, когато се събудих по-рано сутринта, но може би е искал да се наспя.

Ставам и започвам да се приготвям за срещата, но не нещо специално. Обличам малката си рокля Prada и удобните ми Christian Louboutin. Докато слизам с асансьора дори си нахвърлям какво да му кажа- да се върне в Розмари Бийч и е свободен да си чука която курва иска. Аз бих могла да остана във Вегас с Генън.

Излизайки от хотела забелязвам Мейър. Боже, колко е красив- стига да не беше такъв задник. Той чува звука от токчетата ми и се обръща, като за миг в очите блесва възхищение.

- Изглеждаш красива- понечва да ме целуне, но си извръщам главата. Давам му да разбере, че вече нямаме предишната близост и е малко раздразнен.

- Сърдиш ми се- установява, след като ме гледа продължително- Разбирам това и искам да се поправя.

В погледа му се появява тъга, която сграбчва сърцето ми и си налагам мислено да бъда силна.

- Мейър...искам да приключим отношенията си. Сам виждаш, че не се получава между нас.

- Какво?- пита невярващо- Нан, какви ги говориш?...Аз...Аз искам да ти докажа, че ще се променя, ще бъда този, който искаш.

Сладки, сладки думи и ако ми ги беше казал само преди седмица- щях да повярвам. Но сега е различно, сега искам нещо повече и Мейър вече не ми е достатъчен.

Понечвам да му отговоря, когато ръката му ме спира, нежно докосвайки устните.

- Ела да закусим заедно и тогава ще поговорим на спокойствие...Не мога да те изгубя. Разбери ме- преди никога не съм имал връзка, каквато ти искаш. Не знаех как да постъпвам, но искам да се променя и да бъда близо до теб.

Още красиви изречения, които ме объркват. Поглеждам телефона си- Генън все още не ми е позвънил или писал.

- Добре- съгласявам се- Да закусим, но ти ще платиш.

Мейър се усмихва победоносно и ми се ще да му кажа, че нищо не е постигнал- просто съм гладна.

- Разбира се, не бих ти позволил да плащаш храната ни.

Това е абсолютна, пълна лъжа. Защото постоянно " ми позволяваше" да заплащам за храната ни. За него бях касичка за пари. Затварям очи примирено и го последвам в ресторанта на казиното, където ни настаняват на маса за двама.