Готова Да Изгори

Untitled Part 30

Нан

Не са ми останали повече сълзи. Само гърдите ми се свиват, а главата- гори. Толкова е реално всичко и все ми се иска да е сън. Мейър си отиде завинаги. Отиде си заради моята глупост.

Коуп обаче е жив. Но можеше да бъде на мястото на покойния... Отхвърлям веднага тази мисъл от която се стяга тялото ми. Дори и след това което направи- не му желая смъртта. И не мога да го мразя. Разбрах, че аз съм била само нещо, свързано с опасната му работа. Сега вече я е свършил и ще си тръгне...завинаги. Никога няма да разбера и ако някое оръжие отнеме и неговия живот.

Задъхвам се от страх и чувствам една нежна ръка да обхваща раменете ми- ръката на Блеър. От вчера е почти постоянно до мен. Не ме затормозява със съжалителни разговори, само ми донася билков студен чай и домашно приготвена храна. Когато не ми се ядеше- не ме насилвa.

Тази сутрин докато повръщам- държеше косата ми, а след това ми подаде влажна мека хавлия за да избърша лицето си. Когато я погледнах в онзи момент- очаквах да видя съжаление, но нямаше такова нещо. Имаше само мълчалива подкрепа. Без да каже дума- Блеър ме окуражаваше да бъда силна.

Мост, който не съм предполагала, че може да има помежду ни- постепенно изгражда основите си. Сакаш ненавистта, която имах към тази жена- изчезва. Животът е кратък и не ни предлага сигурност за утрешния ден, а всичко негативно е толкова безсмислено. Не е ли по-добре да се наслаждаваме във всеки един ден, подарен ни от Всевишния и да бъдем просто добри.

Кимвам към нея, показвайки й, че оценявам това, което прави за мен. Тя не бе длъжна да го прави. И без тези действия, Ръш щеше да я обича силно и безусловно. А нейната състрадателност е само една от причините за това. Сърцето на Блеър е голямо и аз много се радвам за тази жена, която обича моя брат и е майка на племенника ми и неродената ми племенница.

Поглеждам към розите, с които е покрит капака на затворения ковчег на Мейър и срещам очите на Коуп. От вчера не сме разговаряли, всъщност няма за какво. Забременях от човек, който не е реален, но смятам да бъда най-добрата майка за детето си. Коуп не отделя поглед от мен и ми се иска да видя "нещо" в тях, но няма нищо такова. Всичките ми спомени с този мъж ще бъдат помрачени от смъртта на Мейър и скръбта от това.

Преследващата ме през целия ми живот необходимост да бъда желана и обичана ме въвлече да повярвам, че може и на мен да ми се случи любовта. За кой ли път трябва да преглътна разочарованието, да стегна сърцето и да продължа.

Ще бъда силна и самодостатъчна. И с мен всичко ще бъде за добро.

****

Коуп

До този момент не познавах Блеър Финли, но виждайки как успокоява Нан не мога да не изпитам дълбоко уважение към  красивата съпруга на Ръш . Знаех историята как преди е пострадала от отровния език на Нанет. Бях изучил добре миналото й. Отсъствието на родителска грижа и обич беше оформило характера на красавицата като злобен, високомерен и арогантен. Но дълбоко в душата си- тя не бе такава. Гаднярките не се раждат, а се оформят взависимост от обстоятелствата. Нан в крайна сметка не бе лош човек и да- понякога е наранявала хората около себе си, но не е като да е сторила нещо лошо и опасно...

Не мога да спра да я гледам и накрая тя отмества погледа си, като веднага усещам хлад. Много ми липсва- всяка секунда от последното ни виждане в Лас Вегас отпреди месец. Пъхам ръка в джоба си и напипвам кутийката противозачатъчни. Неизпитите таблетки от онези дни са доказателство, че тази жена ме обича.

Винаги съм взимал сериозни мерки за това никоя да не ми направи капан и да забременее от мен. Ако някой би ми го казал- бих се изсмял и ще кажа, че такава жена е глупава кучка да си мисли, че може да ме върже по този начин.

Това е до момента, в който видях Нан за първи път. Слизаше от малката си спортна с изяществото на кралица и това промени живота ми завинаги.