Готова Да Изгори

Untitled Part 26

Мейър

Пистолета на Франко пада на земята и той се хваща за кървящата си ръка. Отличен стрелец съм. Ако не беше така- не бих си позволил да стрелям вблизост до Нан. Надявам се е разбрал предупреждението, че го държа на мушка.

Високомерния глупак бе дошъл тук сам- без охраната си. Явно се е надявал да се справи сам с беззащитната Нан. Само, че тя не е сама.

Лош ход, Франко. Много лош. Въпреки, че Ди Карло ме изпрати на друго място- не можах да не довърша мисията си. Направих проучване и разбрах за намеренията му да идва в Щатите. Проследих го до тук.

Злобара ритва силно Нан и тя пада на пода. Вбесявам се. Момичето не му е направило нищо. И когато той ме поглежда- пистолета ми е насочен към едното му рамо. Не бих искал да го убивам веднага, а да изтича кръвта му и той да се мъчи ужасно в болки, защото го заслужава. Мръсника изнасилваше малки момиченца и после ги продаваше на висока цена на извратеняци като него.

- Какво?- поглежда ми презрително и го прострелвам в рамото му, счупвайки костта и пада на задника си.

- Господи- извиква Нан и я поглеждам успокояващо. После отново се фокусирам върху седналия мъж, който се държи за раненото си рамо, но внимавам да не се протегне за телефона си и да се обади на някого. Никога не съм считал себе си за жесток човек, но гледайки негодника- се чувствам добре, че съм го наказал.

- Добре ли си, Нан?- питам момичето, което стои покрай нас и не знае на кой свят е.

- Да- отговаря тя бездушно- Какво смяташ да правиш?

- Ще изчакам да го приберат- Ливингстън гледа с ненавист- Но ако не се държи добре, ще го убия без да ми мигне окото.

- Кой да го прибере?... Полицията ли? Та той е наркобарон, Мейър... Много, много опасен човек. Ти въобще не знаеш с кого се забъркваш.

А-ха, малката сладурана е била наясно и е подвела дори Коуп. Трябва да й се признае, че много изкусно ни заблуди, че не знае нищо за Франко.

- Значи си ни излъгъла, скъпа. Така ли? ...Страхотно се справи. А сега вземи телефона и позвъни на Коуп. Разкажи му подробно какво се случи.

- На кого?- недоумява.

- Извинявай- на Генън. Позвъни на Генън...Сигурен съм, че ще ти вдигне на телефона, който ти знаеш много добре...Залагам левия си тестис за това.

Нан не помръдва. Чувствам, че ме гледа все едно за първи път и не разбира английския, който й говоря.

- Камерите Нан. Сещаш ли се? Бележката, с която ти обяснявах, че "твоят Генън" всъщност се казва Коуп...По-бързо, мъничката ми. Ако негодника помръдне- ще го целна.

Въпреки заплахата ми, негодника на земята започва да се движи, което ме принуждава да се прицеля този път в коляното му. Той изревава, а с него се чува и изплашения вик на Нан.

Внезапно тя скача и взима телефона си- на това се надявах. Само да не звънне на полицията, защото ще стане сложно. Коуп няма да е доволен. Затова все пак внимателно взимам своя телефон. Може би трябва да се справя сам. Решавам да звънна на Капитан. Когато не изпълних заповедта да отида в Мексико- имам чувството, че Ди Карло и Коуп ме оставиха жив благодарение застъпничеството на Капитан,

- Да-чувам гласа му.

- Под крака ми е тялото на Франко Ливингстън, а кръвта му тече по пода в къщата на Нан Менинг- след което прекъсвам връзката. После поглеждам скапаняка любезно.

- Не се притеснявай. Посланието ще стигне до Коуп. Той е този, който ще реши за жалкото ти съществуване.... А сега стой мирен, че може да прострелям и другото ти коляно. Уверявам те, че болката ще бъде ужасна. После мисля да прострелям теститите ти...мръсник. Няма да се сетиш повече за малки деца.

- Не отговаря- връща се Нан пребледняла.

- Няма, нищо, красавице- аз позвъних. Скоро ще се приключи.

- Но позвъних на Ръш- прилича на дете, което съжалява да не е направило нещо неправилно. Мамка му. Ръш не биваше да се замесва...Добре. Ще видя какво да му обясня като дойде.

- Моля те- иди някъде в къщата и остани в безопасност. Коуп може да види на камерите какво се случва в къщата.

- Какви камери?- продължава да недоумява Нан.

- Не прочете ли бележката, която ти оставих. За това, че те наблюдаваме, за Коуп, който се представя за Генън и за това за което те използвахме- да се доберем до този скапаняк.

- Какво?- намръщва се.

Франко се опитва да се измъкне и в крайна сметка по прострелвам в чатала. Крясъка му ме кара да се разсмея- Мисля, че повече не можеш да чукаш- шегувам се.