Готова Да Изгори

Untitled Part 23

Mейър

Възможно е това да е най-тъпата възможна идея, но и без това съм пиян и разорен. Така, че въобще не тръгвам към Мексико, както ме бяха посъветвали. Няма, мамка му. Вместо това се връщам обратно в Розмари Бийч. В къщата на Нан. Ще й оставя само малка бележка. С обяснения.

Отварям външната врата на къщата след като набирам кода за отключване, който знам наизуст и влизам. За миг поглеждам черното облекло с което съм и ми става смешно- представлявам идеалния извършител на влизане взлом. Влизайки, отивам до минибара за да си сипя малко шотче текила.

Малката бележка, която оставям на кухненския плот е проста. Не е като цветните писма, които й давах преди. Няма никакви любовни сонети или каквото там й пишеше Коуп. В нея посочвах истината- само истината. Тя трябваше да е запозната.

Защото да бъда проклет ако тя е виновна в нещо. Няма нищо общо с това, че отивайки на маникюр и прическа в Париж се е забъркала с един от най-опасните типове в криминалния свят. Само не мога да разбера как " умния" ми шеф не го е прозрял досега въпреки, че следеше Нан постоянно. Наблюдаваше я навсякъде, дори и в банята, където се къпеше и всичко останало дяволите да го вземат, което тя правеше през последните два месеца...Ледената Кралица трябваше да знае истината.

Спомням за миг замечтания поглед на Коуп, когато я наблюдаваше как спи онази нощ и усещам пристъп на печал. Толкова ми липсва тя. Липсват ми веселите дни отпреди. Пред мен беше естествена, смееше се от сърце, целувах устните й донасита, а сега какво- колко гадости се случиха. Неусетно се бях привързал и влюбил в това уязвимо момиче. Всички я възприемат по грешен начин, обвинявайки я във всички грехове на света. Но аз познавам крехката й същност...толкова е ранима и сама.

Затова и немога да я оставя сама.