Готова Да Изгори

Untitled Part 13

Мейър

Дългите червени рози в ръцете ми струват повече от 100 долара и чувствам емоция когато ги купувах- все едно го правех за любима жена, а ми се искаше да ги мисля като част от задължение по работа.

Спортната й кола навлиза в улицата и се изправям от най-горното стъпало на което съм седнал да я изчакам. Чуствам в този момент жарта в очите й, макар и прикрита зад слънчеви очила. Тя не желае да съм тук. Дори и след преживяното разорачорование, дори и след огорчението от Коуп- не съм желан. Но...ще ми прости. Трябва. Ще поправя всичко.

Известно време се наблюдаваме мълчаливо, дори ми се струва, че ще даде заден и ще изчезне, но накрая въздъхва и слиза. Настъпва следващата част от плана ми.

Нан върви към мен с гордата походка на фотомодел, сваля очилата си и ядосания й поглед без малко да ме разсмее. Сладурана, дори и гневна. Липсваше ми този надменен поглед. Липсваше ми тя- цялата Нан.

- Защо си дошъл?- пита като дори не поглежда към красивите цветя в ръцете ми.

- За да ми простиш- отговарям гальовно.

- Как не разбираш...Не ти искам проклетите рози, не искам извиненията ти и това да седиш на стъпалата пред къщата ми...Никога повече.

Леле. Не бях готов за такава зла Нан.

- Но ти каза, че можем да бъдем приятели- не се предавам- Какво стана? Искаш да се отречеш от думите си ли?

- Престани !...Ти не желаеш да сме приятели. Достатъчно ясно ми го заяви. Сега ме искаш, защото всъщност ме изгуби. Преди ме считаше като резервен вариант, харесваше ти да те търся и желая. Не знаеш с какво голямо нетърпение очаквах всяко твое позвъняване...Но приключих с това...ето това е- не искам да се връщам към онова състояние на жената, с която постоянно си играеше и която остана с разбито сърце... Не те искам Мейър Колт и тези шибани цветя няма да ни направят приятели.

Невярващо се взирам в очите й, в които преди виждах огън, който се палеше винаги, когато ме гледаше. В тях имаше и блясък на възхищение и желание, които изпитваше към мен. В момента няма и следа от това.

- Виж- поклаща с глава- Искам да си вляза в къщи, да се изкъпя и да си изгледам сериала по телевизията...Сама. Моля те иди си. Не трябва да въвличам сърцето си в твоите игри. Можеш да се наслаждаваш на воля на новите си завоевания. Сигурно не е трудно да си намериш друго момиче, достатъчно глупаво да те обожава и да я въртиш на пръста си....А тези цветя са такова клише...Следващия път когато решиш да спечелиш някое момиче- се опиатай да измислиш нещо по-оригинално от тези шибани цветя, които не означават нищо- тя изтръгва розите от ръцете ми и с оскърбение захвърля цветята на земята . След това влиза в дома си.

Вратата хлопва зад нея и стоя, гледайки натам. Е това нещо не го очаквах. Бях подготвен, че ще крещи, ще плаче, после ще я прилаская, ще поговорим и отново ще я покоря. Ще я любя дълго докато забрави, че ми е ядосана. Но...нищо от това.

Гърдите ми се свиват, опарени от остра болка. Спускам се на земята за да събера красивите рози, които тя така безсърдечно запокити към земята.

Ако Нан не беше част от работата ми- може би веднага щях да да я оставя и да си замина. Не съм длъжен да приема подобно оскърбление, но трябва да си напомня, че макара сега да ми причини болка- тя е само работа.

****

Нан

Нямам намерение дълго време да се надувам и да се цупя. Достатъчно ми беше да гледам първите серии на "One Tree Hill" по Netflix и да се успокоя. За това допринасят и калорийте от кофичка с пуканки, както и крекери с фастъчено масло. По- късно тази вечер ще изведа любимия си племенник в парка, но сега бих искала да направя малко крос. Обличам тесни шорти и бюстие и се отправям към алеята близо до плажа. Трябва да стегна мускулатурата си след всичкото това нездравословно ядене.

*****

Мейър

Той все още не ми е позвънил. Очаквах го прибирайки се в хотела след злополучната ми среща с Нан, за която съм сигурен, че е запознат да ме чака на вратата. Не след дълго Коуп- идва. Мълчаливо го гледам всмуквайки дълбоко от цигарата. Той разбира се е меко казано- бесен.

- Само не мога да разбера, за чий дявол й занесе цветя?- избълва.

- Ами...жените обичат цветя-отговарям, чудейки се дали това е истина или съм го запомнил от някой филм.

- Пълни простотии- изръмжава Коуп- На мъжете им е по-лесно да си го мислят това, но жените не обичат нещо, което ще повехне и загние. Те искат да се докажеш като предан, да видят жертва...

Мамка му- той се прави на Айнщайн по женска психология. Не знам как си мисли, че ги разбира тези сложни същества.

- Ето- вземи- той ми подава шест разноцветни писма- син, лилав, розов, кремав, ментолово зелен и жълт- Ще ти давам инструкция какво да правиш с тези пликове. Това, което се иска от теб е само да й ги подаваш без да говориш с нея или пък да се опитваш да я очароваш с красивото си личице.

- Какво е написано вътре?- любопитен съм да узная.

- Извинение по мъжки- отговаря и излиза.

След пет минути вече имам първата инструкция.

* Тя е на алеята покрай плажа. Срещни я и дай розовия плик.