Готова Да Изгори

Untitled Part 19

Мейър

Отново блъскам ума си какво направих и то да е неправилно. Защото Нан днес сякаш не беше с мен. Витаеше на друго място и сериозно се запитвам как бих могъл да си я върна отново. Лошото е, че Коуп ни следи неотлъчно и сигурно е разбрал, че нямам никакъв напредък.

- Вечерята беше превъзходна- казвам, стараейки се да бъда бодър- Бих искал да я платя.

Нан само се усмихва и поклаща глава, но усмивката не стига да очите й.

- Всичко е наред. Радвам се, че ти беше вкусно- тя се обръща към телевизора, където тече филм, който е избрала. Знам, че специално заради мен, той е военен екшън защото това е предпочитаната ми категория филми. Само дето не го гледам и се чудя как да я докосна. Преди тя почти се залепяше на тялото ми, гушвайки ме. Дистанцираността й започва сериозно да ме плаши. Поглеждам скришом към саксията с цвете, в което знам, че има видеокамера насочена към този диван, където принцесата обикновено седи и гледа телевизия. Усещам погледа на Коуп- сигурен съм, че гледа и вижда отново неуспеха ми.

- Харесва ли ти филма?- опитвам се да привлеча вниманието й.

- Да, да- много е интересен- отговаря ми дори без да ме погледне. Имам усещането, че направо брои времето когато ще си тръгна и ще се махна от главата й. Това ме натъжава. Ако не я предразположа, тя няма да може да ми сподели необходимата информация. Толкова съм уморен от всичките тези напразни опити, затова се отпускам и се заглеждам във филмовото действие. Когато текат финалните надписи- се обръщам към нея и виждам, че е заспала.

За миг хващам главата си с ръце и я отпускам, а после въздъхвам и завивам спящото момиче с одеялото на дивана като излизам тихо от къщата й.

Дяволите да го вземат. Как да го направя? Не съм си представял, че за една седмица лудо влюбената в мен красавица, ще се отдръпне и изведнъж ще пресане да ме харесва, докато аз все повече мисля за нея. Не знам с какво отново да я прилаская? Всичките трикове, които са ми извесни срещу жените- при нея не действат. Но няма да се дам толкова лесно.

****

Нан

Тежестта на съня ме държи, но усещам все едно някой взима тялото ми и го носи на някъде. Той е. Усещам любимия мъжки аромат и отпускам успокояващо глава на широките гърди. Това е всичко, което съм чакала. Сънят- моето чакано прибежище. Не срещите с префърцунените ми така наречени " приятели", а сънят в който срещам Генън. Където сме само аз и той.