Готова Да Изгори

Untitled Part 29

Мейс

Докато свещенника говори си мисля как много пъти като деца с Мейър сме играли на това място и по никакъв начин не бих предположил, че ще стоя на същото това място и ще предам тялото му в тази земя.

Винаги е трудно да се приеме края на един живот, но все пак някак сме подготвени за смъртта на бабите или на дядовците ни, родителите ни, но никога за смъртта на братята или приятелите ни.

Мейър бе точно това- не просто братовчед, а мой брат и най-добър приятел. Въпреки лудото си и смахнато поведение- знаех, че винаги мога да му се доверя за всичко.

Винаги е малко див и е искал приключения. Все едно искаше да изтрие пустотата в душата си. Баща му беше причината за това. Подозирах го. Живееха направо в токсична обстановка и за братовчед ми се яви необходимост да се закачи за нещо или за някой заради което да живее. Точно обратното на баща си- Мейър бе весел и общителен. Привличаше внимание и се радваше на възхищението на хората.

Чувам тихия плач на майка ми, стиснала здраво ръката на пастрока ми, който всъщност беше истински чичо на Мейър. Макар и нероден племенник- мама винаги го възприемаше като друго свое дете. Беше очарована от него, както и болшинството от жените наоколо. Когато той се нуждаеше от убежище- нашият дом бе отворен за него. Не само това- тя го обграждаше с майчина обич, макар да не му бе истинска майка.

Моята съпруга Рийз, също плаче тихо докато слуша свещенника, здраво хванала ръката ми. Тя го познаваше отскоро, но той приложи очарованието си и върху нея. Миналата неделя й беше обещал да ни гостува за тази седмица ако тя му направи брауни с глазирана коричка. Представям си как щеше да флиртува с жена ми само и само да ме ядоса. Рийз щеше да се изчервява и щяхме да говорим и да се смеем пред камината.

Да, той се върна, но не така както го бяхме планирали. Така както и той никога не е го планирал.

Желанието му за прикючения го доведе до този край. Осъзнаването, че това е стабало за да защити сестра ми от смъртна опасност кара сърцето ми да бумти в страдание, но и в гордост.

В края на краищата- той беше мъж на честа.

*****

Капитан

В едната си ръка държа бременната си съпруга- Ади, а в другата- тази на дъщеря си Франи. И двете ми момичета са тук заедно с мен на този хълм в Тексас за да предадем на земята тялото на момчето, което никога няма да стане мъж. Можеше да бъда аз на негово място. Много пъти съм бил близо до това да бъда аз. Но смъртта даваше своята отсрочка и куршумите минаваха покрай мен.

Стискайки и в двете си ръце, тези на най-любимите ми момичета- осъзнавам защо. Смъртта не ме прие защото ми предстоеше да бъда в друг свят- да имам семейство за което не подозирах, че съществува и трябваше да се погрижа.

Мейър обаче никога нямаше да получи такъв живот. Лудост е, но той винаги е приветствал опасностите. С тях се опитваше да запълни самотата в сърцето си. Някога и аз бях в същото положение, но знаех, че не стрелбите, предследването или оръжията ще помогнат, а нещо друго- по-ценно. В крайна сметка- това ме спаси.

Сълзи пълнят очите на хората около мен. За всекиго е бил обичан син, племенник, приятел, братовчед. Ако бях на негово място- нямаше да имам подобно погребение. Ди Карло щеше да го направи луксозно, но нямаше да имам приятелите и семейството, които да скърбят.

А какво болка той причинява на всички тук. Той смяташе, че е непобедим, макар много пъти да му говорех за това. Никой, приятелю не е непобедим.

Никой от тях няма да узнаят истината. Нито баща му, нито Мейс. Истината ще остане скрита и в крайна сметка в съзнанието на хората ще бъде герой. Ще се помни, че е спасил сестрата на братовчед си.

Това дава възможност на семейството му да си вземат с него последно сбогом- нещо от което се нуждаеха.

*****