Шепа пепел

Пролог

- Лора - би ми прошепнал, ако след години отново се видим - Малкото ми момиче...

Признавам си, бих затворила очи и бих оставила на гласа и думите ти да ме заковат на място. Раменете ми биха се отпуснали така сякаш си снел от тях целия товар на миналото ми. Лентата на живота ми би спряла за миг, като че ли дори онзи там, който записва историята ми, не иска да ми оставя и едничък спомен от тебе.

Някои неща са прекалено истински, за да бъдат разказвани или пък да се говори за тях в минало време. Вместо това се скриват надълбоко, много надълбоко, биват погребвани живи и старателно приспивани отново и отново през годините. Такива неща са опасни и обикновено се промъкват в живота на човек, когато той вече няма какво да губи и отчаяно се моли да му се случи нещо, за да загуби и него. Раздал си е вече и сърцето, и душата, но не подозира, че от тях е останало още мъничко. Мисли си, че е неуязвим, а именно тогава е най-оголен до кокал. Толкова е жива болката му, че му се иска нещо да го убие - и нея, и него да убие.

Такива неща няма как да се случат на някого, ако той не ги е повикал при себе си. Няма как да са се превърнали в истина, ако преди това не е искал да бъде излъган. Трябва сам да го е позволил - широко да е отворил портите на съществото си и да е посрещнал своята лъжа с отворени обятия, дори да е осветил пътя ѝ към сърцето си.

Такива неща се случват само по веднъж, повече от тази измама не може... Твърде е хубаво, че да се повтори. Човек вече знае как започва и приключва, сърцето му би надушило миризмата на лъжа още на мига преди първия поглед.

Затова си признавам - бих изпитала същото, бих ти се доверила повторно. Никой друг не може да отрази душата ми и да ми я поднесе на тепсия. Никой друг не лъже толкова истински.

Бих ти подарила себе си отново, но още е рано за това. Нека първо да ти припомня...