Шепа пепел

Тринайсета глава

Понеделник. Алармата на телефона ми ли звънни или звънецът? Толкова ми се спи, че няма значение. След малко все пак престава.

- Лора!

Биляна ме вика. Затръшва се врата. Сигурно излиза. Лекциите ѝ започват малко по-рано от моите. Тази мисъл ме кара да се завия още по-плътно, намествайки се така, че да потъна в матрака.

- Лора!

Хм. Странно. Не е излязла. Странно е и че ме вика на пожар. Разбирам защо чак когато вече е късно.

- Виждаш ли какво прави дъщеря ти - майка ми нахлува в стаята със зачервено от яд лице.

Баща ми и Биляна влизат след нея, състрадателно облягайки се на отсрещната стена.

- Защо не предупредихте, че ще идвате? - питам ги, навъсена заради отвратителното събуждане, което са ми спретнали.

- Може би ако си беше вдигнала телефона поне веднъж през последните две седмици, в които те издирвахме, щеше да знаеш, че идваме - майка ми тепърва започва с конското.

Колкото и да не съм очарована от присъствието ѝ, не мога да отрека обаче, че аз сама съм си виновна за него. Наистина, ако бях преглътнала мъката от това да ѝ вдигна поне веднъж в последните няколко дни, сега нямаше да се налага да я търпя.

Поглеждам към Биляна, която почти незабележимо повдига рамене, за да ми каже безмълвно:"Да беше станала, когато те виках".

- Мария, хайде да я оставим да се облече и тогава ще говорим - баща ми решава да се смили над мен, изтиквайки майка ми в коридора и затваряйки вратата след себе си.

Затварям очи, проклинайки се наум. Ако бях малко по-досетлива, нямаше да ми се налага да ги видя толкова скоро и нямаше да съм толкова неподготвена за това. След като вече не живея с тях, съм отвикнала да се сблъсквам с негативната енергия, която се носи около тях като аура. Сега обаче присъствието им в квартирата ми вече е факт и понеже те плащат за нея, както и таксата ми за университета, е най-добре да стисна зъби и да изтрая все някак посещението им.

Екранът на телефона ми светва. И без да поглеждам, знам, че е съобщение от теб.

Добро утро, слънчо. Надявам се да си станала вече, защото след час и половина сладкият ти задник е на лекции.

Написвам ти нещо съвсем набързо, преди да стана и да затърся дрехи из гардероба си.