Шеста глава

121 15 5
                                    

Рязко отварям очи. Будилникът на нощното ми шкафче не звъни с онзи побъркващ звук. Това ме навежда на мисълта, че съм се успала. Поглеждам часа. Десет и половина.

Биляна защо не ме е събудила?

Изправям се и политам към банята. По пътя си натам обаче, зървам съквартирантката си с крайчеца на окото си. Заковавам се объркано на вратата на хола.

-     Нямаш ли лекции днес?

Тя дори не ме удостоява с поглед, а само сменя за пореден път програмата. Отегчена е до болка.

-      Събота е - казва ми, преди да остави дистанционното и бавно да се обърне към мен. - Ти наистина си най-неорганизираният човек, когото познавам.

Адреналинът ми в миг спада.

-       Ама защо се събудих тогава? - извъртам очи от раздразнение - Ще направя кафе. Ти искаш ли?

Биляна поклаща глава - на масата пред нея е оставена почти празна вече чаша билков чай. Отправям се към кухнята, където набързо си правя кафе, и на връщане бегло забелязвам букета, потопен в импровизираната ваза, която представлява старият буркан от кисели краставички.

- Йосиф ти е изпратил цветя - подмятам, настанявайки се срещу съквартирантката си. - Колко мил начин да каже "мисля те, липсваш ми" дори когато е само за няколко дни във Варна.

- Йосиф ми подарява само рози - Биляна ме поправя.

Букетът отвън е от лалета.

- Вярно - смръщвам се. - А тогава кой ти ги е изпратил?

- Цветята не са за мен, Лора.

- Ами на кого ще ги подаряваш? Да не би някой да има рожден ден и аз пак да съм забравила?

Биляна си поема дълбоко дъх, опитвайки се да запази спокойствие.

- За теб са - усведомява ме с равен тон, противно на очакванията ми. - Имаш и картичка.

Идиотска усмивка се разлива по устните ми. Ставам от канапето, за да измъкна картичката измежду лалетата. Има само един мъж, който би направил това за мен, и това си ти.

За момичето с усмивката. Надявам се да ти харесат... нищо че не могат да се мерят с красотата ти.

Отдолу няма нито име, нито подпис, и въпреки това аз знам, че са от теб.

- Никога преди не са ми изпращали цветя - дори в собствените ми уши гласът ми прозвучава приповдигнато.

Шепа пепелDove le storie prendono vita. Scoprilo ora