Шепа пепел

Двайсет и шеста глава

Тази студена декемврийска сутрин се събуждам с мисълта, че не те обичам. Лежа в прегръдките ти и топлината на тялото ти е единствения огън, който усещам. Колкото и да претърсвам сърцето си, в него сякаш не е останала и частица от любовта ми към теб. Нещо по-лошо дори... може би никога не я е имало.

Но как е възможно да не те обичам, след като липсата ти ме уязвява до безпомощност? Как е възможно за една нощ да се изчерпа любов, която допреди часове е изгаряла съществото ми, била е част от него, дори нещо повече - била е сякаш цялото ми същество? Как е възможно сега да се чувствам толкова опразнена от всякакво чувство, ако до тази сутрин ти си бил изворът на целия ми свят?

Поглеждам те и, макар очите ти да са затворени, намирам нещо плашещо в лицето ти, нищо че единственото, което е изписано по него в момента, е покоят, в който се намираш. Поглеждам те и, макар че бих могла да се закълна, че значиш всичко за мен, не бих могла да кажа пред самата себе си, че съм влюбена в теб, без да излъжа.

Господи, аз лош човек ли съм? - питам се, заключена в затвора на обятията ти, докато не смея да помръдна, за да не те събудя. - Господи, как ще кажа на този мъж, че не го обичам вече, след като се събуди? Ще му кажа ли изобщо? Ще мога ли? Защото ако не мога, то тогава ще трябва да се преструвам, че все още го обичам. Ще трябва, защото той е бил нараняван достатъчно пъти в живота си, за да имам силата да го нараня и аз. Ще трябва, защото аз се заклех пред него, че го обичам повече и от себе си. Но за колко дълго? И нима той никога няма да разбере? Та, той ме прочита само с поглед...

Някакъв далеч по-рационален глас се обажда някъде из дълбините на съществото ми, за да прекъсне хаотичните ми размишления, докато се унасям отново. Този глас ми напомня всичко, което си направил за мен, напомня ми всички моменти, в които съм те усещала не просто като единствения мъж за мен, но и като баща на неродените ми все още деца. Този глас ми подсказва, че единствената причина за липсата на каквато и да е емоция у мен в момента, е само временен резултат от твърде бурните емоции през последните няколко дни, които често се лашкаха от една крайност в друга.

Когато се събуждам от целувките ти, в мен няма и частица от съмненията ми по-рано. Всъщност нямам представа дали съм била будна наистина или всичко е било само сън. Каквото и да е било, се радвам, че си отиде, защото отново мога спокойно да потъна в безгрижието на любовта ни, което често граничи с онова блажено състояние, в което човек се напира, когато е под въздействието на опиат.