Биляна ме чака на вратата.
- Пак си се измъкнала - укорява ме с усмивка. - Пет сутринта е.
Оставям черната си чанта на закачалката и повдигам вежда насреща ѝ, знаейки, че вече съм спечелила този спор още преди да го е започнала.
- А ти защо не спиш?
Тя се нацупва само привидно - вътрешно едва се сдържа да не избухне в смях.
- Събудих се малко след като ти си излязла, не можах да заспя отново и седнах да уча по социология.
Поклащам глава, сядайки срещу нея на продъненото ни канапе. Всяка от нас има своите нездравословни навици. Хубаво е, че сме свикнали една с друга и съвсем вече не се учудваме. Твърде добре се познаваме все пак.
- И без това има само още три часа до лекциите, аз предлагам да не си лягаме изобщо.
Очите ѝ в миг светват.
- Значи имаш да ми разказваш - подканя ме с дяволит тон.
Почти усещам рязката промяна в настроението си. Ставам някак сериозна и свеждам очи към ръцете си, за да не си проличи. Биляна обаче всичко забелязва, нищо не ѝ убягва.
- Какво е станало? Хайде разказвай!
Думите все още са на езика ми и докато ги предъвквам, за да те запазя още малко само за себе си, разбирам, че този път е различно. Разбирам, че няма да бъдеш просто случаен непознат и че вече носиш със себе си повече усещане за съдба отколкото който и да било преди теб. Линията на живота ми вече се е преплела с твоята и е на път да се изкриви завинаги.
- Запознах се с един мъж в "Стърлингс" - започвам, не особено сигурна докъде ще стигна. - Казва се Антоан.
- Чакай - Биляна ме спира, вдигайки ръка във въздуха. - Първо трябва да уточним колко точно е мъж по твоите дефиниции.
Поколебавам се. Как да ѝ кажа все пак?
- Лора! - очите ѝ се разширяват от превъзбуда, нищо че умората ѝ личи в торбичките под тях. - На колко години е?
- Опитай се да познаеш - става ми абсурдно смешно.
- На трийсет?
Поклащам глава. Добър опит все пак - последният мъж в живота ми преди теб беше на двайсет и девет.
- Трийсет и пет?
Цъквам с език.
- Почти си близо, но и не съвсем.
ESTÁS LEYENDO
Шепа пепел
RomanceМоже би когато изпиша любовта си по теб, ще ти звънна някой път в два през нощта и ще ти прочета в слушалката всичко написано, докато от нея не остане само шепа пепел. Дотогава... не ме търси.