Шепа пепел

Четвърта глава

-  Как мина изпитът по логика? - питам Биляна, бъркайки гъбите с масло в тигана.

Тя ме стрелва предупредително с поглед. Очевидно не иска да чуе и дума за това, нито пък да си припомня, затова отклонявам темата.

- Чухте ли се с Йосиф днес? Кога се връща от Варна?

Биляна си сваля очилата за четене, разтърква очите си и оставя настрана "Триумфалната арка", преди да ми отговори.

- Чухме се за около двайсет минути, с братовчед му тъкмо излизаха да се видят с някакви стари приятели. Би трябвало да се върне след седмица и половина.

- Личи си, че ти липсва вече.

Съквартирантката ми се разсмива.

- По какво?

Сипвам гъбите в две отделни чинии, преди да ги оставя на масата, а тигана - в мивката.

- Ужасно кисела и неразговорлива си.

Биляна не се жегва от коментара ми, само решава да ми запуши устата, но не с храната.

- Днес е твой ред да миеш чиниите.

Извъртам очи насреща ѝ.

С Йосиф са заедно едва от месец, а и двамата вече са ужасно привързани един към друг. Преди него Биляна попадаше само на редица софийски пикльовци, на които можеше преспокойно да бъде леля... или пък майка, според това кой какво си търсеше. Всъщност само веднъж беше излязла от типажа си и онзи мъж не направи нищо по-различно освен да ѝ загуби повече време отколкото предишните. Когато с Йосиф се запознаха, раната ѝ от него още беше съвсем прясна. Малко по малко обаче присъствието му и присъствието на следите от него започваха да изчезват. Само понякога, например в моменти като този, когато с Йосиф не могат да се виждат за кратък период от време, проличава безпокойството, което Адриан ѝ причиняваше почти година.

Колкото и голяма нетърпимост да има към хората, Биляна е страшно отдадена на тесния си кръг от близки. Дори да е настъпателна с мен през по-голяма част от времето, което прекарваме заедно, между нас винаги е имало неписаният закон да си споделяме всичко. Как да ѝ споделя обаче, че отново съм се видяла с теб? Толкова е против по-големите мъже, че дори не иска и да чуе за вероятността да се случи нещо помежду ни.

- Ти къде беше днес? - въпросът ѝ ме хваща със свален гард.

Сякаш ако не може да прочете мислите ми, поне може да вижда накъде криволичи нишката им.