- Все още не разбирам защо не можеш да дойдеш с нас - питам те, изгубила поглед в синевата на очите ти.
Днес те по-скоро напомнят на буря, бушуваща в откритото море.
- Казах ти вече, любов - напомняш ми, още веднъж твърдо отхвърляйки предложението ми. - Имам да пиша. Много съм назад с книгата.
Надигам се на пръсти, за да те целуна, а ти ме посрещаш в обятията си, обгръщайки сякаш цялото ми същество. Потъвам в тези прегръдки, които ми дават всичката сигурност, която никога не съм получавала като дете. Потъвам в тези прегръдки, добре знаейки, че дори от в ръцете на собствения си баща никога не съм се чувствала така защитена, както може да бъде защитено само едно дете.
- Но ще се чуем, нали?
Усмивката ти е усмивка на уморен човек, но все пак я има, което е достатъчно, за да ме направи щастлива.
- Разбира се, слънчо - уверяваш ме с такава лекота, сякаш това не представлява никакво неудобство за теб. - Тук съм и ще те чакам, нали знаеш?
- Знам - кимвам доволно, преди да се отдръпна от теб. - Но искам да ми обещаеш, че ще си почиваш. Не искам постоянно да работиш и да се преуморяваш излишно. Чуваш ли?
Ти ме поглеждаш малко насмешливо и в тона ти откривам същата сериозност, с която се залъгва дете.
- Разбрахме се вече, обещавам. Тръгвай, сигурно те чакат вече.
Странно е, но по начина, по който ме изпращаш до вратата, усещам две неща - първото е ревността, която изпитваш към мен, но второто е сякаш нетърпението ти да изляза... Веднъж прекрачила прага, се обръщам към теб за потвърждение.
- Обичам те - казвам ти малко плахо, пропаднала в дупката на премислянето.
Ти обаче разсейваш всичките ми съмнения, целувайки ме точно така, както имах нужда да бъда целуната.
- Обичам те, любов моя. Забавлявай се.
Решавам все пак да тръгна. Обръщам се само веднъж на стълбите, но когато виждам усмивката ти, се успокоявам и продължавам да слизам надолу. Щом излизам на улицата, се загръщам плътно в палтото си заради студа на ранния декември. Не ми отнема дълго да намеря колата на Йосиф, тъй като е два часа сутринта и тя е единствената кола на улицата със запален двигател. Вътре Биляна критикува избора на музика от Йосиф.
KAMU SEDANG MEMBACA
Шепа пепел
RomansaМоже би когато изпиша любовта си по теб, ще ти звънна някой път в два през нощта и ще ти прочета в слушалката всичко написано, докато от нея не остане само шепа пепел. Дотогава... не ме търси.