Шепа пепел

Седемнайсета глава

Няма нещо, което кипи с повече енергия, от две двайсетгодишни момичета, говорещи си за секс. Убеждавам се в това на сутринта, докато разказвам на Биляна за вечерта, в която за първи път казах на мъж, че го обичам, и за първи път се любих с някого. В едно кафене срещу сградата на университета сме и добре оползотворяваме времето, в което чакаме останалите ни приятели да се присъединят към нас след изпита.

- Значи си спала с него, след като буквално те е гонил от тях? - съквартирантката ми пита невярващо, опулила очи насреща ми.

- Получих оргазъм при това - намигам ѝ.

Тя едва се сдържа да не изпищи, закривайки устата си с ръка.

- Шегуваш се! На нас с Йосиф ни отне около месец, докато стигнахме дотам...

Отпивам от двойното си капучино, но и това не ме удържа да изтъкна:

- Е, това е предимството на мъжете, които са живели двойно повече отколкото теб. Той просто знае какво да прави, Биляна. Знае какво да ми каже, за да ме успокои. Знае къде да ме докосне, за да ми достави удоволствие. Знае как да си завърти пръстите, така че да ме накара да запищя...

Ръката на Биляна тежко се стоварва върху масата, карайки чашите ни да се раздрънчат, с което привличаме вниманието на няколко от близките до нашата маси.

- Не мога да повярвам, че го каза на глас!

- А аз не мога да повярвам, че накара всички в заведението да ни погледнат - контрирам я с усмивка.

- Стига увърта - скастря ме тя на свой ред, - а кажи дали сте заедно вече!

Смръщвам се при появата на този въпрос, който сякаш увисва над масата ни. Отпивам от чашата пред себе си, течността в която вече е изстинала.

- Честно казано, не знам - свивам рамене, решавайки да бъда откровена. - Той не е повдигал темата, но ме нарича "негова" и това ми стига. И без това вече е малко демоде да се задават въпроси от рода на "Заедно ли сме?".

- Щом те устройва - Биляна се съгласява.

- Знаеш ли - замислям се, позволявайки на усмивката ми да се завърне. - Откакто той се появи в живота ми, започнах да мисля по-малко за себе си. Сякаш егото ми просто изчезна, когато нуждата ми да се грижа за него вместо за себе си надделя в мен. Това ли било да си жена? Да мислиш повече за мъжа, отколкото за собствените си интереси?