Шепа пепел

Първа глава

Чудя се как ли изглеждам отстрани - само̀ момиче на бара. Косите ми са разпилени по гърба, море от карамелени вълни. Колко ли години отгоре ми придават лекият грим, недопитото мартини и цигарата в ръката ми? И сякаш като за (п)объркване на сетивата, като за замъгляване на преценката, малка уловка или пък улика в тази игра, която само аз мога да играя - рокля в цвят пепел от рози. Невинност, непорочност... и череша в чашата с мартини.

Подпирам брадичка на ръката си. В очите ми трепти любопитство, докато разглеждам бара. За тази вечер вече отпратих двама-трима мъже. Компанията им не ми е приятна за повече от минута. Едни и същи въпроси, едни и същи прякори, едни и същи предложения. Отчайващо скучно е, а аз спешно се нуждая от разнообразие, от разсейване. Не съм се измъкнала от вкъщи за нищо. Трябва ми нещичко сега, веднага. Трябва ми да бъда някоя друга за малко.

Следа от обич ми трябва... Следа от измама...

На няколко стола далеч от мен седи жена на около трийсет. Не много красива, но в никакъв случай невзрачна. Устните ѝ са подчертани с кафяво червило, подхождащо на кафявото кожено яке. Кубинките ѝ са тежки и някак добре допълват цялостното впечатление за нея. Слаба е. Пие уиски, чисто. Пуши дебели цигари.

Рязко отмествам поглед от нея. Част от мен ѝ завижда, част от мен иска да бъде като нея, да вземе малко от твърдата обвивка на безпощадния ѝ огън. Такива жени мъжете дори не се залъгват, че могат да имат. До такива жени те не припарват, защото целите са един предупредителен знак за тях, и при най-леката проява на лекомислие могат да бъдат изгорени до основи. Такива жени са свикнали със самотата си и не се боят от сянката си, нито пък от тишината. Толкова пъти са били разплаквани, че вече не плачат. Грубостта за тях е нежност. Свикнали са да заспиват сами, непривично им е да полагат глава на нечии мъжки гърди. Такива жени отблъскват, раняват, дамгосват. Бързат да избягат, преди да бъдат уловени от нечия ръка.

Сигурно е трудно да си забравила какво е да бъдеш жена. Ала не е по-лесно и да бъдеш жена до мозъка на костите си. Така нямаш защита срещу онези, които искат да вземат от теб, а ги привличаш сякаш нарочно. А може би наистина.

-    Сладурче - пресипнал глас заваля думите в ухото ми, - какво ще кажеш да те черпя едно питие?

Обръщам се, усмихвайки се едва-едва на пияното момче, което се е подпряло на облегалката на стола ми, за да не падне.