Шепа пепел

Деветнайсета глава

Осем сутринта е в неделя, а ние сме пияни. Колко от любов, колко от вино... не зная. Зная обаче, че това беше най-щастливата нощ в живота ми. Мъжът, когото цял живот бях чакала, ми сготви, нарисува ме и ме нахрани, а след това ме напи и ме изчука. Всъщност вече не помня колко пъти подред се случи това. Кой ти брои миговете щастие, щом са безкрайни? Все едно да се озовеш в отворения космос и да започнеш да броиш звездите. Абсурдно е.

Картината, на която още не си дал име, стои на статива срещу мен и в нея виждам отражението си. Това ли съм аз наистина? - те питам безброй много пъти, скептична може би заради алкохола. Виждам се такава, каквато съм - безумно млада, зачервена от любов и щастие, обременена с греховна красота. Виждам извивките на тялото си, които си се постарал добре да подчертаеш, виждам дяволската усмивка, която само ти можеш да породиш в мен, виждам разпилените си карамелени коси, които ти ме накара да отместя от гърдите към раменете си, виждам и зелените си очи, блеснали от искрата на виното.

Излегнал се по гръб на тясното канапе, ти решаваш да си запалиш цигара, блажено потънал в опиянение. Протягам се като котка между краката ти, изчаквайки те да си дръпнеш веднъж от нея, преди да ти я открадна. Без да искам обаче, разливам малко вино в пъпа ти. Ти потръпваш, защото е студено.

- Извинявай - изкикотвам се, - ей сега ще го оправя.

Навеждам се и изсмуквам течността, преди да облегна глава на корема ти.

- Лора! - изкрещяваш ми изведнъж, преди да сграбчиш косата ми между пръстите си.

- Какво? - обръщам се объркано към теб, подушила мириса на изгоряло.

- Щеше да си опърлиш косата. Не дръж цигарата толкова близко до лицето си.

Избухвам в смях, кой знае защо намерила нещо толкова смешно в това. В съзнанието ми изниква образа на опърлена кокошка и когато го споделям с теб, теб също те напушва смях. Толкова сме безгрижни и волни в този момент, че ми се иска да го запазя някак, за да мога да се връщам към него през годините. Иска ми се завинаги да си остана такава, каквато съм сега в твоите очи - една хлапачка, чийто живот е само една мечта.

- Малкото ми глупаво момиче - придърпваш ме по-близо, за да ме целунеш по челото. - Толкова си малка още, Лора. Дори не можеш да пушиш още.

- Мога да пуша! - възразявам ти, обидена от думите ти.

- Можеш, да, но го правиш толкова неумело...