Шепа пепел

Петнайсета глава

Три дни по-късно и два изпита, на които ме скъсаха, ето ме тук - прибрала се при нашите за рождения ден на майка ми. Не смея да им кажа за изпитите, за да не разваля празничното настроение, но мисълта за тях ме разяжда отвътре. Този път не казах на никого за тях - нито на Биляна, нито на теб. Не исках да се притеснявате, нито пък да ми четете лекции за това, че трябва да уча повече. Вместо това сама си обещавам да го направя.

- Тук ли да оставя вазата с цветята? - питам майка си, с която нареждаме масата.

- Не, сложи я по в средата и ми подай чашите за вино, и отиди да извадиш една бутилка от избата.

Запътвам се набързо натам, повлияна от суматохата, която е започнала да създава около себе си, бързайки да приготви всичко необходимо преди гостите да са дошли. Тъкмо на стълбите обаче не виждам баща си и се блъскам в него, едва не събаряйки и двама ни. Вече върнала баланса под краката си с негова помощ, поглеждам надолу, където домашните ми пантофи бързо са започнали да подгизват.

- Мамка му, Лора! - баща ми изругава, хващайки ме за раменете и разтрисайки ме силно.

В този момент ми се иска да се смаля до размера на малките стъкълца, натрошени по пода, и заедно с тях да потъна в разлятото вино.

- Ще отида да донеса метлата - измънквам, опитвайки се да го успокоя.

- Да, за да направиш още по-голяма каша - баща ми ме пуска и отстъпва встрани, нищо че е само по чорапи. - Вече направи достатъчно. По-добре се преобуй и отиди отвън да чакаш Елена и Михаил. Майка ти съвсем ще откачи, ако види това.

Не по свое желание го оставям да се оправя сам, което само засилва чувството ми за безпомощност. Опитвайки се все пак да запазя спокойствие, се връщам в стаята си, преобувам се и взимам цигарите си, решена, че мога тайно да изпуша една, докато чакам гостите на студеното. Вече навън, първата дръпка успява да ме върне в тялото ми. Малко по малко спира да ми се вие свят и аз сядам на верандата, изваждайки телефона от якето си, за да погледна съобщението, което си ми пратил.

Как върви, любов? Оцеляваш ли?

Усмихвам се, на път да разваля илюзиите ти.

Дотук успях да счупя две бутилки вино. Според теб ставам ли за сервитьорка?

Отговаряш ми почти веднага, успявайки да приспиш ужасното чувство в гърдите ми.